Дао – Древният Път
Автор: Елеазар Хараш
Корици: меки
Състояние: нова
Страници: 296
Година: 2021
(С карта или в брой при получаване на книгите)
С преглед преди плащане, до офис или адрес)
(До офис Еконт или до адрес 5 лв. Обработка 2-3 работни дни)
Предговор:
Дао е птица без крила, тя лети винаги в Безкрая. Птиците с крила летят в света.
Дао е леко, защото в Дао няма земя.
Дао живее в себе си, в чудния си разкош.
Когато умреш в Дао, ставаш още по-жив.
Когато си в Дао, умирайки живееш, защото Дао е винаги живеещо.
Живея, защото съм умрял в Дао, иначе как щях да бъда жив?
Открих, че когато живея в Дао, смъртта ми е жива, а животът ми е радостно умрял.
Не можеш да умреш в Дао, защото Дао отсъствува.
Който има Дао, смъртта му свети още тук.
Най-красивото на Дао е, че не присъства, а пък ако присъстваше, нямаше да Го има.
Това, че виждаш един човек, не означава, че той е жив, защото само Дао е живо.
Когато живее, Дао е живо. Когато умира, Дао е живо. Тогава къде е Дао? В Неуловимото.
Който е уловил Дао, нека да знае, че е уловен.
Казах на Дао: „Искам да си ми приятел“. Дао ми каза: „Но няма да можеш да ме виждаш“. Казах му: „Аз отдавна не те виждам и това е радостта ми“.
Дао е заживяло в мен, поради голямото ми неразбиране. Нямаше какво друго да дам на Дао, но Дао ме разбра.
Дао ми даде себе си, защото се бях изгубил.
Дао е Неизречена Съкровеност и затова не Го изричам. Скрил съм Дао в Безмълвието си, но не знам какво прави То там.
Дао е сърцето ми, тогава къде е моето сърце?
Дао е нещото в кръвта ми, къде е кръвта ми? Не знам.
Влюбих се в Дао, защото не можах да Го разбера.
Търсачът на Дао открива отсъствието на Дао и се преизпълва... Така сърцето ми стана препълнено.
Още когато започнах да търся Дао, знаех, че Дао ще ме намери.
Дао ме научи на Нероденост, а аз все още се чудя защо се родих.
Веднъж Дао ми каза: „Аз винаги съм тук, а ти къде си?“. Аз му казах: „Аз съм в Незнайното“. А Дао ми каза: „Значи сме приятели“.
Веднъж Дао ми каза: „Ако не ме виждаш, все ще ме имаш“. Казах му: „Отсъствай, за да те виждам“.
Когато съм в Дао, имам сърце. Когато съм без Дао, имам Лекота – Дао ми я подари.
Дао няма история, защото това би нарушило Тишината.
Лао Дзъ няма история. Той има Дао. За какво му е история?
Веднъж Дао ми каза: „Искаш ли да съм до теб?“. Казах му: „Не. Искам да си в мен и тогава ще си до мен...“ и Дао се съгласи.
Веднъж попитах Дао: „Трябва ли да се владея?“. Дао ми каза: „Не. Трябва само да ме имаш и тогава ще имаш Владетеля“.
Елеазар Хараш