Кабир - Божествени поеми

В свещените отношения към любовта е заклю­чена тайната на безсмъртието и неговата универсал­ност. Думите безсмъртие и универсалност не могат да се разберат за сега от земните жители, защото те са с неизчислима светлина. Тези думи според Каба­лата са магически сили на природата и те са винаги лъчезарни, но земният беден жител не е още озарен и лъчезарен.

Да познаеш думата безсмъртие значи да поз­наеш тайната на нейният символ, а познаването на този символ, дава неограничена власт в битието и небитието, но преди да познаеш тази тайна, трябва да станеш безкраен, а това е качество на любовта. Това е друг дълбок символ. Безкрайност, това е първичният образ на богоподобието. Безкрайна лю­бов, това е неговата същност, неговата природа, която е изразена тайнствено чрез сефиротите в Кабалата, безкрайната любов определя цялата сила на Духа, а неразбраната любов превръща хората в раз­валина, защото живеят в пустинята и сега идват лекари да ги лекуват - лекари, които трябва да бъдат лекувани...

Помнете: Не лекарите, а любовта, Духът ликви­дира болестите и понякога е достатъчно да не оце­ниш един тих съвет на любовта и да влезеш в пусти­нята. Който чете поемите на Кабир от любопитство - той никога няма да разбере същественото, но ду­шата, която е минала през големи страдания и дошла до тази книга без своите предразсъдъци и критичен ум, тя ще разбере същественото, защото страданието оформя в човека една дълбочина и именно тук в тази дълбочина душата е възприемчива за същест­веното - такава душа ще вкуси присъствието на духа в тези свещени поеми.

За да възприемаш правилно трябва да обичаш. Когато обичаш, тогава ти слушаш с душата, с вярата, с доверието. Щом има доверие умът го няма, умът е преграда, недоверие, затова никога не говори на ума си, не хаби енергията си. Говори на душата, защото умът слуша повърхностно, умът е майстор на повър­хностните неща.

Поемите на Кабир не са за ума. Те са за душата. Умът е ограничен, а душата е нещо цялостно, тя може да възприеме същественото.

Кабир е велик посветен и Учител. Той идва от Единството. Той е посланик на любовта, той е лъч на тази любов... и затова носи една необикновена поезия. Необикновената поезия е ухаеща. Тя е като любовта, тя е вибрираща живот. Това е поезия, която твори вдъхновение и увереност. А увереността е самата ду­ховна зашита. Чрез увереността човек изразява себе си в едно по-висше поле. Нека тази увереност, която имат посветените, да проникне в целия свят и да проникне във всяко живо същество отвътре.

Пак казвам, това е поезия, която твори. А твор­ческата работа е възможна само за тези, които фун­кционират в едно висше - Божествено поле. Поези­ята е проводник на висша духовна сила. Един истински посветен се къпе в словото, защото словото е източник на всички сили. Словото е извор и Кабир е пил от този Божествен извор. Словото е бликнало от Извора на Божествената Мъдрост.

Всеки човек е идея на Словото, всеки човек е една буква от Великата Радост, от Великата Хармо­ния. Словото е станало форма, станало е плът, ста­нало е идея.

Тези, които нямат живот - нямат и слово. Те са мъртви букви, които трябва да възкръснат, трябва да оживеят. Медитацията е пътят, по който Словото оживява в нас.

Истинска медитация има само при връзка с Бога - извън това е фантазирането, защото извън Бога, ти, не можеш да мислиш правилно, но успешно можеш да фантазираш.

Помнете: Словото трябва да оживее във вас, но от вашата собствена жизненост. И тогава, както и при Кабир Вашето слово ще бъде не само поезия, а мисия. Красиво е когато словото изпълнява мисия, тогава то е служител на Божията Истина. Израстването в Словото зависи от дълбочината и силата на мотивите. Ако нямаш чистота, никой няма да те пусне да растеш - няма кой да те пусне. Ако си чист - Словото се ражда в теб и ти оживяваш, така ставаш поет, философ, гений, учен... и в по-ви­соките полета ставаш светец, адепт, Учител. Ако словото ти е нечисто, тогава влизаш във водовърте­жа на Астрала и така губиш своята самостоятелна същност и накрая попадаш в ръцете на централната астрална сила, която те поглъща...