Волята - развитие и усъвършенстване

Предговор:

Един от главните принципи на физиологичната философия, която ученият д-р Пол де Регла е започнал да обработва, безспорно е онази могъща способност на душата, която се нарича воля.

Тя е необходимият лост за отстраняване пречките по пътя към по-доброто, тя трябва да бъде обект на всички наши постъпки. И нейната крайна цел е да постигнем щастие.

И както пише Навил в своята "Дефиниция на философията", "мисълта, че облаците, които се образуват в атмосферата и които ветровете разнасят, имат за цел да напояват земята и да създават условия за живота, не изключва необходимостта да изучаваме физическите закони, които управляват разпределянето на течния елемент и причините, поради които тези закони действат".

Също така, като смятаме, че щастието, т.е. търсенето на по-добри условия за съществуване, е целта на човешкото дело, на нас ни се струва, че нищо от това не може да се придобие без усилията на една воля, било тя активна или пасивна, явна или скрита, според индивидуалността на всяко същество.

При това трябва да се убедим, че волята е една сила, която ни е присъща и която съществува в нас в зародиш. Няма човек, който да не е способен на душевно вълнение, продиктувано от това чувство и то по продължителен и разумен начин.

Обаче ние всеки ден констатираме около нас примери за слабост, обезкуражаване, пропадане и отмятане от твърдото решение.

Причината е, че твърде често тази първоначална способност, зле развивана от възпитателите, е атрофирала в детето и че безгрижните, неспособни или невежи родители не са свикнали да обръщат внимание на отговорностите, които се полагат на всяка възраст.

После детето, станало вече мъж, се отвращава при мисълта за неизбежната борба: това напрежение на душата, което трябва да съпътства взимането на окончателните решения, се забелязва в него рядко. Той сам не се доверява на себе си, двоуми се на всеки кръстопът, често се обърква и не може да вземе мъжественото решение, което ще го избави.

Това положение на нещата е поразявало от край време философите, написали многобройни томове върху необходимостта да се придобие и развие тази добродетел.

"Нашият интелект, казва Кант, няма друго предназначение, освен да представя на индивидуалната воля своите мотиви, т.е. да й посочи обектите на своята воля и средствата, с които да се завладеят тези обекти".

"Волята, казва и Шопенхауер, се явява в несъзнателната природа като естествена сила, а в една по-висока степен - като жизнена сила".

За съжаление, изучаването на тези мислители е тежка и отвлечена работа. Трябва да проявиш известна воля, за да ги прочетеш, още повече пък, за да се задълбочиш в тях и да се проникнеш от техните доктрини.

Най-после, желанието да се образоваш не винаги е достатъчно, за да предприемеш това изучаване: трябва да имаш и време, за да се занимаваш продължително с това, защото философските съчинения, пълни с идеи и правила, са обемисти и прочитането им, за да бъде плодовито, трябва да бъде бавно и внимателно.

Освен това цената на съчиненията е доста висока и по-скромните кесии се боят да се отварят за такава покупка. Така че, колкото и голям да е интересът, който тласка повечето хора към разкриването на великите философски принципи, по-голяма част от хората се спират пред това препятствие.

Ето защо си помислихме, че една леснодостъпна книга на тази тема би била посрещната добре и би отговорила на желанието на всички ония, които, било по сметка или поради липса на време, са се двоумили досега да се доближат до философията на учителите на мисълта.

Ще се постараем да прокараме с тази книга път в гъстите гори на сложните съчинения и, водейки читателите за ръка, ще ги поведем по пътеки, които те, оставени сами на себе си, дори не биха налучкали.

И накрая, те ще се зачудят, когато открият, че принципите на тази наука са толкова приятни за прилагане, колкото са и полезни.