Морис Метерлинк - Разумът на цветята

Цветята всъщност са едно тънко, скрито въплътено слънце.

Розата е стара мистична река, мистична същност, стар блян и копнеж по нещо изгубено.

В розата има скрито висше дихание – следа от древния свят.

Благовонието е ухаещ висш свят, който е слязъл надолу.

Красотата не се намира в самата роза, а в невидимата ѝ несътворена част, защото само несътвореното може да ухае.

Учителя каза: „Растенията са картините на ангелите“.

Цветята са като чистите думи – еликсир на живота.

Уханието е нещо духовно, незримо, то е тънка узряла енергия.

Цветята са музика на Тишината, повик към Тишината.

Цветята са една изящна Тишина, тихо неземно присъствия.

Цветята са приказки от духовното царство на ангелите. Те са звукът на ангелския свят.

Учителя казва: „Цветята са деца на ангелите, а късането на цветя е отнемане на живот“.

Учителя казва: „Има цветя, които отделят такова ухание, такава висша енергия, че злите духове не могат да устоят дори за миг“.

Учителя казва: „Щом мислиш за едно цвете, и то мисли за тебе; то е ангелска връзка“.

В цветята тече висша медитация, а тя е чиста духовност и безмълвие, чиста красота и ухание.

Розата е наситена със Словото на Любовта.

Розата е символ на чистата и тайнствена Любов във Вселената.

Да дишаш розата, то е контакт с тази древна Любов – следата, която води към Бога – защото розата е говор тих, дълбок, чист и мистичен.

Душата е тайна роза – ухание на Великата Божия Любов, ухание от необяснимото. Радвам се, че не мога да го обясня.

Разговорите с цветята са обмяна на фините енергии, защото самата енергия е говореща същност, словесна същност.

Красиво е, когато скритата енергия те призове за обмяна.

Учителя казва: „Цветята във висшите светове са разумни, но в своята проява на физическия свят мълчат. Не им е дошло времето да говорят“.

Учителя казва: „Цветята са фина енергия, слязла в тяло, енергия, облечена в цвете“.

Учителя: „На никого не давайте откъснати цветя“.

Изработването на едно цвете е чудно изкуство на духовния свят.

Тот казва: „Цветята са духовни трепети на ефира“.

Що е ароматът? Усет за Вечния живот.

На кокичето е било дадено да види нещо от тайнството на живота и като видяло, то се смирило и се навело в поклон.

Белият цвят в кокичето е на смирението и светлината. Кокичето е търсило и е намерило. Минзухарът още търси, защото не е намерил – той още гледа нагоре и чака.

Смирението е висш израз на Любовта и Чистотата. Чистотата има необикновен поглед, защото е смирена.

Кокичето е кристалът на ангелския свят.

Поради смирението си кокичето има по-дълбока тишина в себе си от минзухара.

Кокичето е духовно същество, а минзухарът е все още умствен.

Ако силен вятър изкорени кокичето и минзухара, кокичето ще полети с крилата на вятъра, а минзухарът ще оплаква своята съдба.

Минзухарът е натрупал знания, а кокичето си е изработило крила.

Казвам: И кокичето, и минзухарът са търсели, но кокичето е възприемало. Кокичето е себепознанието.

Елеазар Хараш, Януари, 2017 г.