Морис Метерлинк - Мъдрост и съдба
Автор: Морис Метерлинк
Корици: меки
Състояние: нова
Страници: 240
Година: 2017
(С карта или в брой при получаване на книгите)
С преглед преди плащане, до офис или адрес)
(До офис Еконт или до адрес 5 лв. Обработка 2-3 работни дни)
Само с Мъдрост се преодолява съдбата.
Мъдрият се е справил със съдбата си, защото се е отделил от себе си и е избрал Истината, а не знанието.
Знаещият умее да се движи, но той няма път. Знаещият умее да спори, но той няма тишина в себе си. Знаещият се учи, но не разбира нещата. Ето защо знаещият е в съдбата – тя е като негов дом.
Знаещият е съдба. Знаещият не умее да задава истински въпроси, защото той все още няма душа.
Знаещият е жив за света, а Мъдрият е жив за Бога, за вечните неща.
Съдбата на знаещият е да чува света. Мъдрият чува тайната реалност.
Знаещият слуша. Мъдрият чува. Мъдрият чува, защото има чисто търсене на пътя.
Дълбоко в Мъдреца има скрита Любов. Дълбоко в знаещият има разрушение и смърт.
Мъдрецът се изгражда в тесния път, това е пътят, в който съдбата умира.
Знаещият се движи в широкия път. Тук съдбата се увеличава.
Дълбоко в знаещия има скрито зло и добро. Дълбоко в Мъдрия има Любов.
Всеки човек си е създал карма – самонаказание.
Колкото и тежка да е твоята съдба избери истинолюбието, избери Любовта към Бога – само така ще имаш добри условия за развитие в другия живот.
Съдбата атакува всичко неразумно, всички неразумни желания. Неразумните желания са провалени същества от астралния свят.
Неразумното винаги ще бъде осъдено и кармата винаги ще го гони, а Мъдрият винаги ще се среща с реалността, с красотата Божия.
Неразумният е образ и подобие на смъртта, докато живата Мъдрост благоухае.
От милиони години неразумното се преражда в света, за да се учи на разумност.
Човекът на съдбата е знаещ, умствен. Човекът на Мъдростта е истинен, любящ – той е чиста същност.
Мъдростта се изгражда в тесния път. В този особен път, той открива Бога и себе си.
Мъдрецът е Мъдрец, защото сам Бог е образувал в него нещо от Себе си.
Мъдрецът е подредил себе си, своят живот, своята вселена. Той е станал извор в себе си.
Елеазар Хараш
Варна, юни 2107 г.