Ибрахим ал Кони - Афоризми за пустинята

Напишете коментар

12,00 лв.

Поръчай по телефон: 0898679414

Автор: Ибрахим ал Кони
Корици: меки
Състояние: нова
Страници: 176
Година: 2021

Плащане

(С карта или в брой при получаване на книгите)

Доставка на книгите с Еконт

С преглед преди плащане, до офис или адрес)

Цена и време

(До офис Еконт или до адрес 5 лв. Обработка 2-3 работни дни)

Предговор:

Пустинята има Безпределни очи, защото Чистотата е очи, а мигът е Неведом.
Морето говори, вълнува се. Планината шепти, ухае. Пустинята мълчи, за да чуе гласа на
Тишината.
В пустинята Покоят и Търпението са корона.
В пясъчната буря, усмивката е Царство.
В Пустинята едно е важно: да не пресъхне твоят вътрешен Извор.
В бурята има вятър, а в сърцето има Тишина – Тишината диша.
В Пустинята водата пее, а изгревът е поезия.
Пустинята е особена Божия мисъл.
Пустинята е в Бога, въпросът е: дали ти си в Бога.
Пустинята е Пътят за изчезването в Безкрая.
В Пустинята царува този, който може да задвижва Бога.
В човека има нещо по-голямо от него, то е Духът, който е част от Древния Дух.
Ако си в Любовта, Пустинята те прегръща.
Ако болка посети Мъдреца в Пустинята, той я възприема като скрита билка.
Мъдрецът живее в Извора на своята Душа.
Преди да блика водата в пустинята, Любовта на Мъдреца блика.
В пустинята Любовта към Бога е всичко.
Пустинята не е враг. Пустинята е изпитание. Пустинята е изречено изпитание.
В изпитанието трябва да се роди храмът на Бога.
Да имаш усмивка в Пустинята, то е запалено слънце. Всяко изпитание се смущава от усмивката.
Когато злото и изпитанията се сблъскат с усмивката, те са потресени, чудят се коя е тя. Тя е
същество от Древен лъч, от Безкрая. Когато първосъздадената Любов зърнала творението,
явила се първата усмивка.
Усмивката означава да имаш в себе си нещо от изначалното състояние.
Само човекът на усмивката има дълбина, има крепост в себе си, има опора. Злото е изгубило
тази опора и е станало празнота в себе си.
Това зло се нуждае от лечение, а лечението е Единната енергия.
За истинския Мъдрец пустинята е просто една усмивка. Така Мъдрецът има бяла смърт –
лекота.

Що е истинската усмивка? Това е Бог в дълбините на чувството.
Усмивката е мълчанието и говорът на Древността. Мъдрите казвали: „Усмивката вселява
Древност.“… И с това външната пустиня увисва… Така човекът отново се заражда в своята
Древност, в своята Дълбина.

Елеазар Хараш, Варна, 2021 г.

Бъдете първите, които ще напишат вашето мнение!