Дийпак Чопра - Пътят на Мага. Двадесет духовни урока как да сътворите жадувания от вас живот
Автор: Дийпак Чопра
Корици: меки
Състояние: нова
Страници:
Година: 2023
(С карта или в брой при получаване на книгите)
С преглед преди плащане, до офис или адрес)
(До офис Еконт или до адрес 5 лв. Обработка 2-3 работни дни)
Същество от мъглите
Мерлин е същество създадено от странен вятър.
Мерлин е жизнен повече в Духа, отколкото в историята.
Мерлин казва: Мъглите ме научиха на тайни.
Мерлин е живял сред странни мъгли, които за него са били тайнствени
създания и чрез взиране в тях – той узнавал все повече невидимото –
мистичното.
Той казва: - Изпъдих мъглите и привлякох тайната на Слънцето.
Той е същество духовно и затова разговаря с всякакви духове – на реки, на
дървета.
За Мерлин – всичко наоколо в дълбоката гора било Мъдрост и прикрита
духовност.
Той е същество отнякъде другаде – наричали го – пророк, свещеник, ясновидец,
магьосник, лудият от гората, неземният, странният и т.н., а той отдавна е някъде
другаде, като Аполоний Тиански.
Мерлин носи в себе си – глас от друго време, глас от миналото – от
неуловимостта.
Мерлин бил стар притежател на сила, която кара нещата да се случват. Никога
не съм знаел къде ще ме отведе търсенето, но знаех, че не трябва да спирам да
търся.
От малък обичал древните неща – древните мъгли, гората, океана, древните
дървета, древните гласове.
Мерлин – това е човек, на който дивите гори са му по-близки от хората.
Той казва: - Живях сред мъглите и те ме научиха на яснотата.
Роден съм от неземен порив, а сърцето ми е така устроено – все да търси
тайната.
Мъдрецът е повече същество, отколкото човек.
Душата създава присъствието на съкровеното пространство.
Мъдрецът никога не живее във времена и епохи – той живее винаги в Духа… и в
безвремието.
Мъдрият разбира другите, защото познава себе си.
За да виждаш истински, ти трябва нещо отвъд очите, а то е Мъдростта.
Дърветата има древен език – шепот, въздишка, пукот, свистене, аромат, фин
говор.
Мъдростта съществува във вътрешното време, а не в историческото.
В огъня – горят същества, те спират да горят, ако бъдат изпъдени.
Мъдростта, това е влизане в светилище.
Този, който не се владее – други сили слизат от незнайното и го завладяват.
Мъдрецът е с вкус на Слънце.
Гората е нещо живо, когато вляза в нея, тя знае, че съм тук.
Гората е непрестанен шепот – тя е наситена с духове. Гората си има Дух-
наблюдател.
Дърветата са будни енергийни същества. Всяко дърво си има свой шепот.
Волята е древен воин, но ако човек събуди чистотата си, достойнството си.
Слънцето грее, но Истината ме топли.
Мъдростта на Мерлин, представена от Елеазар Хараш