Сан Хуан де ла Крус - Възлизане на Планината Кармел

ПРЕДГОВОР........................................................................................... 3

ВЪВЕДЕНИЕ........................................................................................... 6

ГЛАВА ПЪРВА...................................................................................... 11

Говори се за две различни нощи, през които преминават духовните особи, съответно и за двете части на човека – низшата и висшата.

Пояснява се следната строфа:

Веднъж в тъмна нощ ,

нощ на огорчение

от Любов запалена,

о, съдба щастлива!

Излязох от никого незабелязана,

когато в моя дом настана тишина.

ГЛАВА ВТОРА...................................................................................... 13

Обясняваща какво е това “тъмната нощ”, през която е преминала душата; как тя говори, за да стигне до единението. Разказва за нейните причини.

ГЛАВА ТРЕТА....................................................................................... 15

Обяснява първата причина за “нощта”, т.е. за излишъка от въжделения към външните неща. Изяснява причината – защо това се нарича “нощ”.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА................................................................................ 18

Доказваща края на преминаването на душата през “тъмната нощ на чувствата”, която представлява умъртвяване на желанията, чрез което би могла да стигне до единение с Бога.

ГЛАВА ПЕТА......................................................................................... 23

Опирайки се на авторитета на Св. Писание, уведомява, че душата обезателно е длъжна да премине през нощта на умъртвяване на въжделенията към всички неща, за да може да стигне до Бога.

ГЛАВА ШЕСТА...................................................................................... 28

Разказва за двете главни вреди, които въжделенията причиняват на душата. Първата от тях е недопускането на доброто в душата; втората е просто нанасяне на вреда.

ГЛАВА СЕДМА..................................................................................... 32

Разказва за това, как въжделенията мъчат душата. В потвърждение се привеждат сравнения и доводи от Св. Писание.

ГЛАВА ОСМА....................................................................................... 35

Разказва за това, как въжделенията затъмняват и ослепяват душата.

ГЛАВА ДЕВЕТА.................................................................................... 39

Разказва за това, как въжделенията омърсяват душата. В потвърждение са приведени сравнения и доводи от Св. Писание.

ГЛАВА ДЕСЕТА..................................................................................... 42

Разказва за това, по какъв начин въжделенията охлаждат и отслабват душата в добродетелите.

ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА........................................................................ 44

Уведомяваща, че за да може душата да стигне до единение с Бога, е длъжна непременно да се избави от всички желания, дори и най-малките.

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА........................................................................ 50

Даваща отговор на друго запитване: Какви въжделения са достатъчни, за да причинят на душата споменатите по-горе вреди.

ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА......................................................................... 54

Говори за методите, които трябва да прилага душата, за да може да влезе в тази “нощ на чувствата”

ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА.................................................................. 58

Разясняваща втората строфа: “Нощ на огорчение, от Любов запалена”

ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА......................................................................... 60

В която се разясняват останалите строфи:

“О, съдба щастлива;

Излязох от никого незабелязана,

когато в моя дом настана тишина”.

КНИГА ВТОРА

Тълкува най-близкият метод за единение с Бога, който е Вярата. Говори се за втората част на “тъмната нощ”, или за нощта на Духа.

ГЛАВА ПЪРВА...................................................................................... 61

Цитира се вторият стих:

“Сред тъмнината защитена

от тайни стълби оградена.

О, блаженство висше!

В мрака на нощта, в укритие притаена,

когато в моя дом настана тишина”.

ГЛАВА ВТОРА...................................................................................... 63

Започва обяснението на причината за “нощта”, която е Вярата. Потвърждава чрез два довода, че тя е по-тъмна от първата и третата.

ГЛАВА ТРЕТА....................................................................................... 65

Защо Вярата се явява “тъмна нощ” за душата. Това се обосновава с доводи, примери и образи от Светото Писание.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА................................................................................ 68

Говори най-общо, че душата, доколкото зависи от нея, трябва да пребивава в тъмнина, за да може Вярата да я води към висшето съзерцание.

ГЛАВА ПЕТА......................................................................................... 73

Обясняваща, какво е това единение с Бога. Ще се приведе сравнение.

ГЛАВА ШЕСТА...................................................................................... 79

Обясняваща, как три теологически добродетели усъвършенстват три области на душата и как устройват тъмнината и пустотата в тези области.

ГЛАВА СЕДМА..................................................................................... 82

Разсъждаваща за това, колко е тесен пътят, водещ към вечния живот. Който иска да върви по него, трябва да бъде оголен и освободен от всичко. Започва с разговор за оголването на разума.

ГЛАВА ОСМА....................................................................................... 89

Показваща като цяло, че никакво творение и никакво понятие на разума не може да послужи като непосредствено помагало за единението с Бога.

ГЛАВА ДЕВЕТА.................................................................................... 94

Обясняваща, по какъв начин вярата се явява за разума най-близкото и подходящо средство, чрез което душата може да стигне до единение с Бога в Любовта, и което е подкрепено с цитати и образи от Св. Писание.

ГЛАВА ДЕСЕТА..................................................................................... 97

Показваща различията между понятията и познанията – всички, които са достъпни за разума.

ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА........................................................................ 98

За препятствията и трудностите, които могат да се появят от схващанията чувствени, получени по свръхестествен начин, когато се изявяват като външни телесни чувства. Как трябва да се предпазва от тях душата.

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА...................................................................... 107

Повествува за естествените схващания на въображението. Обяснява ги и доказва, че те не могат да бъдат адекватно средство за единение с Бога. Разказва каква вреда се получава, ако душата не се откаже от тях.

ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА....................................................................... 113

Посочва знаците, които трябва да забележи в себе си духовният човек, за да знае кога трябва да изостави размишлението и разумното схващане, и да премине към състояние на съзерцание.

ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА................................................................ 116

Обосновава необходимостта от тези три знака и посочва тяхната неотменност за придвижването на душата напред.

ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА....................................................................... 124

Обясняваща, че при влизането в общото съзерцателно познание, душата трябва още не веднъж да се възползва от естествения процес на мислене и деятелността на естествените чувства.

ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА.................................................................... 127

Говори за схващанията на въображението, появяващи се във фантазията по свръхестествен начин. Показва, че те не могат да служат на душата като най-близко средство за единение с Бога.

ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА.................................................................. 135

Разясняваща целта и метода на поведение на Бога в даването на душата на благата духовни, получени чрез чувствата. Отговаряща на съмнението, което се е появило във връзка с това.

ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА.................................................................... 142

Разясняваща вредата, която някои духовни наставници могат да причинят на душата затова, че не я водят към доброто относно това, което касае упоменатите видения. Обясняваща, как те без да обръщат внимание на произхода им от Бога, могат да я въведат в заблуждение.

ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА................................................................... 146

В която се провъзгласява и доказва как, макар че виденията, причастни на Бога да са по същество истинни, ние може да се заблудим относно тях. Това се доказва от св. Писание.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТА........................................................................... 155

В която се доказва с помощта на авторитета на Св. Писание, как словата на Бога, дори и винаги по същество правдиви, не винаги са точни относно своите собствени причини.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА.............................................................. 159

В която се разяснява как, дори и Бог да отговаря на това, за което Го молим някой път, не Му се нрави това, че използваме такъв начин за придобиване на Истината. И изяснява как, дори и да отговаря, в много случаи това досажда.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА.............................................................. 167

В която се появява съмнението, защо не се позволява в Закона на Благодатта да се пита Бога по свръхестествен начин както е било във Вехтия Завет. Това се обосновава с авторитета на св. Павел.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА............................................................... 179

В която започва разяснението за постиженията на ума, които са очистени за духовния път. Говори се за същността на тези неща.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА........................................................ 181

В която се разяснява начина на действие, характерен за духовните свръхестествени видения.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА................................................................ 187

В която се обсъждат откровенията. Говори за това, че те всъщност предполагат една разлика.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА............................................................. 188

В която се обсъждат понятията интелектуални, разкрити на разбирането и се говори за техните два вида, и как душата трябва да се отнася с тях.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И СЕДМА............................................................. 197

В която се обсъжда втория вид откровения – придобиването на окултни тайни. Разяснява метода, по който те могат да послужат за единението с Бога и как бесът може тук да внесе голямо заблуждение.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСМА............................................................... 201

В която се обсъжда вътрешния говор, който по свръхестествен начин може да се придаде на духа. Обяснява по какъв начин става това.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА............................................................ 202

В която се разглежда първия вид слова, които формулира понякога духът, събран в себе си. Говори се за причината за тях, за ползата и вредата, които могат да се заключават в тях.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТА............................................................................ 209

В която се обсъждат словата вътрешни, които формално се сътворяват в духа по свръхестествен път. Съобщава за вредата, която може да бъде причинена и за необходимата предпазливост, за да не бъдем заблудени от тях.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ............................................................. 213

В която се обсъждат субстанциалните слова, които вътрешно се сътворяват в духа. Говори се за различаването им от формалните, за ползата, която имаме от тях и за смирението и уважението, които душата трябва да изпитва към тях.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ВТОРА.............................................................. 215

В която се обсъждат схващанията, които възприема разбирането на вътрешните чувства, че свръхестественото се сътворява в душата. Говори за причината за тяхното сътворяване и затова, по какъв начин душата трябва да го придобива, за да няма препятствия по пътя към единението с Бога.

КНИГА ТРЕТА

В която се обсъжда тъмната нощ на паметта на волята; излага се науката за дължимото поведение на душата относно тях, за да може тя да стигне до единението с Бога в съвършена надежда и милосърдие.

ГЛАВА ПЪРВА.................................................................................... 219

ГЛАВА ВТОРА.................................................................................... 220

В която се обсъждат естествените схващания на паметта и се говори относно това, как трябва да се освободи душата от тях, за да може да се съедини с Бога в частта на тази способност.

ГЛАВА ТРЕТА..................................................................................... 227

В която се говори за три вреди, които претърпява душата, незатъмнена в частите на понятията и разсъжденията на паметта. Обсъжда се пример.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА.............................................................................. 230

В която се говори за втория вид вреда, която може да се нанесе на душата от страна на беса по пътя на естествените схващания на паметта.

ГЛАВА ПЕТА....................................................................................... 232

Говори за третият вид вреда, която преследва душата по пътя на естествените понятия на паметта.

ГЛАВА ШЕСТА.................................................................................... 233

За придобивките, които душата получава от забравянето и опустошението на всички размишления и понятия, които естествено е способна да има, благодарение на паметта.

ГЛАВА СЕДМА................................................................................... 235

В която се разглежда вторият вид схващания на паметта, които са понятията и фантазиите свръхестествени.

ГЛАВА ОСМА..................................................................................... 237

За вредите, които свръхестествените понятия могат да причинят на душата, ако тя размишлява над тях. Говори се за това, колко вида биват.

ГЛАВА ДЕВЕТА.................................................................................. 239

За втория вид вреда, заключаваща се в риска oт изпадане в самомнение и празно високомерие.

ГЛАВА ДЕСЕТА................................................................................... 241

За третата вреда, която може да се причини на душата от беса посредством въображаемите схващания на паметта.

ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА...................................................................... 242

Четвъртата вреда за душата от свръхестествените схващания на паметта, която препятства единението.

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА...................................................................... 243

Петата вреда, която може да получи душата от въображаемите свръхестествени форми и схващания, в които са заключени низки и несъответствени съждения за Бога.

ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА....................................................................... 245

За ползите, които душата придобива с отделянето си от схващанията на въображението. Отговаря на определено възражение и изяснява   едно различие между естествените и свръхестествените схващания.

ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА................................................................ 251

В която се обсъждат понятията духовни, доколкото могат да попаднат в паметта.

ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА....................................................................... 253

В която на духовния човек се съобщава общия начин на управление на себе си в това, което се отнася до това чувство.

ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА.................................................................... 255

В която започва обсъждането на “тъмната нощ” на волята. Предлага се подразделението на афектите на волята.

ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА.................................................................. 258

В която започва обсъждането на първия афект на волята. Говори за това какво е радост и представя различни неща, на които волята е способна да се радва.

ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА.................................................................... 259

В която се обсъжда радостта от преходните блага. Обяснява, как следва да се насочи радостта от тях към Бога.

ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА................................................................... 262

За вредите, които могат да последват в душата, радваща се на преходни блага.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТА........................................................................... 268

За преимуществата, които придобива душата при отстраняването на веселието от придобитите преходни неща.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА.............................................................. 271

В която се обсъжда, защо е напразно да се полага радостта на волята в благата естествени и как чрез тях трябва да направляваме себе си към Бога.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА.............................................................. 273

За вредите, които следват душата, полагаща радостта на волята в благата природни.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА............................................................... 277

За ползите, които получава душата, не полагаща своята радост в благата естествени.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА........................................................ 279

Която разглежда третия вид блага, в които волята е способна да полага радост, и които са благата чувствени. Обяснява какви са те и колко вида биват и как следва да се направлява волята към Бога, очиствайки се от тази радост.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА................................................................ 283

Разглежда вредите, които получава душата в желанието си да полага радостта на волята в чувствените блага.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА............................................................. 285

За ползите духовни и преходни, които произтичат за душата от отрицанието на радостта,  предизвикана от чувствените неща.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И СЕДМА............................................................. 288

В която започва тълкуването на четвъртия вид блага, които са блага морални. Посочва какви биват те и по какъв начин се свързва с тях радостта на волята.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСМА............................................................... 292

За седемте вреди, които могат да се причинят на човека, полагащ своята радост на волята в моралните блага.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА............................................................ 296

За ползите, които има душата, отделила се от радостта в моралните блага.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТА............................................................................ 297

В която започва обсъждането на петия вид блага, в които може да се радва волята, и които са свръхестествени. Посочва какви видове биват, как се различават от духовните и как трябва да се направлява радостта от тях към Бога.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА.............................................................. 300

За вредите, които се причиняват на душата от полагането на радостта в този вид блага.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ВТОРА.............................................................. 304

За две ползи, които се придобиват в отричането от радостта по повод на свръхестествените дарове.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА............................................................... 306

В която започва обсъждането на шестия вид блага, на които може да се радва волята. Говори за техните видове и представя първото им подразделение.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА........................................................ 307

За благата духовни, които различимо попадат в разума и паметта. Обяснява как трябва да се отнася волята към радостта от тях.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЕТА................................................................. 308

Говори се за сладостните духовни блага, които различимо могат да попаднат във волята. Посочва колко видове биват.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ШЕСТА.............................................................. 312

В която продължава коментара на образите. Говори за невежеството, което имат някои особи относно тях.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И СЕДМА............................................................. 315

Говори за това, как се направлява радостта на волята към Бога с помощта на образите. Дава метод, който не води до грешки и не създава препятствия.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ОСМА............................................................... 317

В която продължава обсъждането на благите способи. Говори за красноречието и местата, предназначени за молитва.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА............................................................ 319

Говори за това как трябва да използва човек красноречието и храмовете, направлявайки духа посредством тях към Бога.

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТА..................................................................... 321

В която се обсъжда насочването на духа към вътрешно съсредоточаване.

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВА....................................................... 322

Говори за някои вреди, в които попадат онези, отдаващи се на чувственото удоволствие от нещата и местата благочестиви.

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРА....................................................... 324

Говори за три различни места за молитва и как трябва да се отнася волята относно тях. Посочва три вида места, посредством които Бог подтиква волята към благочестие.

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТА........................................................ 326

В която се обсъждат други способи за молитви, които много хора използват, и които са с много изменения в обредите.

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА................................................. 328

Говори за това как трябва да се направляват радостта и силата на волята към Бога посредством благочестието.

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТА.......................................................... 331

В която се обсъжда втория вид блага, в които може напразно да се радва волята.