Константин Иречек - История на Българите

I. ГЕОГРАФСКИ ПРЕГЛЕД

   А) Орография. — Балканът (Стара планина), Странджа, Средна гора, Витоша и Рила, Родопа, планински вериги между Струма и Вардар, Шар планина, планинската страна на Западна Македония, планините в Албания и Сърбия

   Б) Xидрография. — Басейнът на Черно море, басейн на Егейско море и басейн на Адриатическо море

II. ТРАКО-ИЛИРИ И РИМЛЯНИ

   Първобитни времена на полуострова. — Могили. — Трако-илири. — Техните колена, език, нрави и съдбини. — Римско владичество. — Романизация на първобитното население. — Можем ли да смятаме славяните за първобитни жители на полуострова?

III. ЗАСЕЛВАНЕ НА СЛАВЯНИТЕ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ

   Преселване на славяните през III—IV в. — Римско господство в Дакия и сблъскване на славяни с римляни. — Първи следи от славянска колонизация на полуострова. — Хуни, готи, българи. — Император Юстиниан (527—565 г.). — Словени и анти в Дакия през VI и VII в. — Авари. — Падане на аварското и византийското царство и войнствено движение на славянските племена чак до Пелопонес

IV. БИТ, НРАВИ, СЕЛИЩА, ПЛЕМЕНА У ПРЕСЕЛЕНИТЕ СЛАВЯНИ И СНОШЕНИЯТА ИМ С ТУЗЕМЦИТЕ

   А. Бит на славяните. — Б. Славянска колонизация. Местни имена. — В. Отношения на славяните към туземците. — Г. Произход на славяните и техните племена на полуострова. Славяните в Гърция

V. ИДВАНЕ НА БЪЛГАРИТЕ

   Преселване на уралските българи и основаване на могъща държава в Мизия в 679 г. — Нрави, обичаи, език, политическа и военна уредба на коренните българи. — Тяхната народност. — Отношението на преселенците към славянските стари жители и тяхното смесване с последните

VI. КРУМ И ОМУРТАГ

   История на българите от преселването в Мизия до покръстването им (679— 864 г.). — Дулоиди. — Войни на Константин V Копроним. — Ханове Крум и Омуртаг. — Борба с гърците и франките. — Омуртагов надпис. — Разширение на българското могъщество от Цариград до Тиса

VII. ПОКРЪСТВАНЕ НА БЪЛГАРИТЕ

   Княз Борис (около 852—888 г.). — Славянските апостоли Константин и Методий.— Покръстване на българите в 864 г. — Колебание на Борис между Рим и Византия. — Държавата на Светополк във Велика Моравия. — Княз Владимир. — Борис (поч. 907 г.)

VIII. ЦАР СИМЕОН

   Характерът на цар Симеон (888—927 г.). — Войните на Симеон с византийците и неговите кроежи за Цариград. — Царската титла и патриархатът. — Сръбски и хърватски отношения. — Най-голям обем на българската държава

IX. ЦАР ПЕТЪР. БОГОМИЛИ

   Разпадане на България при цар Петър (927—968 г.). — Разделяне България на две държави, западна и източна. — Св. Иван Рилски и македонските пустинници. — Павликяни. — Поп Богомил и предизвиканото от него движение. — Поглед върху богомилската догматика и етика

X. РУСИТЕ В ДУНАВСКА БЪЛГАРИЯ

   Нахлуване на руския княз Светослав и заемане на крайбалканските земи от русите. — Покоряване на Източна България от византийския император Йоан Цимисхий (971 г.)

XI. ЗАПАДНОТО БЪЛГАРСКОЦАРСТВО И НЕГОВОТО ПАДАНЕ. ЦАР САМУИЛ

   Граници на Западното българско царство. — Цар Шишман I (963—968 г.?). — Цар Давид (968?—977 г.). — Цар Самуил (977—1014 г.). Борба с Василий II Булгароктон. — Царете Гавриил (Роман 1014—1015 г.) и Иван Владислав (1015—1018 г.). — Окончателно присъединяване на България към Византийската империя

ХII. ВИЗАНТИЙСКОТО ВЛАДИЧЕСТВО В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ XI И XII В.

   Българската църква в Охрид. — Несполучливи въстания на Петър Делян (1040) и Константин Бодин (1073 г.) — Нападения на кумани и печенеги. — Народно и религиозно движение в България

ХIII. ВЪТРЕШНО СЪСТОЯНИЕ НА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ XI И XII В.

   Елинизиране на националната Охридска църква. — Разпространяване на богомилите в Гърция, Босна, Италия и Франция.— Етнографски преглед на полуострова

XIV. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЦАРСТВОТО ОТ БРАТЯТА АСЕН I И ПЕТЪР

   Състоянието на Византийската империя към края на ХII в. — Въстанието на братята Петър и Асен в 1186 г. — Новото българско царство в Мизия. — Цар Калоян (1196—1207 г.). — Иванко в Родопа, Стрез в Просек, независими замевладелни князе. — Преговорите в Рим

XV. БОРБАТА НА БЪЛГАРИТЕ С ЛАТИНЦИТЕ

   Франки в Цариград. — Калоянова уния. — Гръцко-български съюз срещу франките. — Съдбата на император Балдуин в битката при Одрин (1205 г.). — Кървави войни в Тракия и Македония. Калояновата смърт при Солун. — Узурпаторът цар Борил (1207—1218 г.). — Гонене на богомилите (1211 г.) — Македонските князе Слав и Стрез

XVI. ЦАР ИВАН АСЕН II

   Разцвет на българското царство при цар Иван Асен II (1218—1241 г.). — Клокотнишката битка и завземането на цяла Тракия и Македония. — Вътрешното издигане на държавата. — Столицата Търново. — Съюз между българи и гърци против цариградските латинци. — Отношенията на Асен към папата и към Маджарско

XVII. ПОСЛЕДНИ АСЕНОВЦИ

   Упадък на държавата при Калиман I (1241—1246 г.) и Михаил Асен (1246—1257 г.). — Загубата на тракийските и македонските провинции. — Убийството на Михаил, последния от Асеновци, от Калиман II

ХVIII. ГРАЖДАНСКИ ВОЙНИ. ЦАР КОНСТАНТИН АСЕН УЗУРПАТОРЪТ ИВАЙЛО. ТАТАРСКО ВЛАДИЧЕСТВО

   Вътрешни безредици и преврати. — Сърбинът Константин Асен (1258—1277 г.). — Войни с маджарите. — Съюз на неаполитанските Анжу със сърби и българи срещу Византия. — Интригите на царица Мария. — Въстание. — Управление и смърт на узурпатора цар Ивайло (Лахана) (1277—1279 г.). — Византийският претендент Иван Асен III. — Георги Тертерий (1280—1292 г.) — основател на нова династия. — Нахлуване на хан Ногай. — Цар Смилец, татарски васал. — Хан Чоки. — Светослав, освободител на отечеството (1294 г.)

XIX. КУМАНСКИ ТЕРТЕРИЕВЦИ И БДИНСКИ ШИШМАНОВЦИ

   Цар Тодор Светослав (1295—1322 г.). — Войни с Византия. — Георги Тертерий II (1322—1323 г.), последен от своя род.— Михаил Бдински (1323—1330 г.). — Несполучливо нападение на Цариград. — Битката при Велбъжд на 28 юли 1330 г.

XX. РАЗЦВЕТ НА СРЪБСКАТА ДЪРЖАВА

   Сърбия при Стефан Душан (1331—1355 г.) като първа държава на полуострова. — Българският цар Иван Александър (1331—1365 г.). — Разширение на сръбската и на българската държава през време на византийските междуособици. — Турците в Европа (1353 г.)

XXI. РЕЛИГИОЗНИ СМУТОВЕ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ХIV В.

   Богомили, исихасти, адамити, евреи. — Царица еврейка. — Свети Теодосий Търговски. — Литература

XXII. ПЪРВИ БИТКИ НА ЮЖНИТЕ СЛАВЯНИ С ТУРЦИТЕ

   Безвластие в Сърбия след смъртта на Душан (1355 г.). — Вътрешни разпри в България. — Последни войни на българите с гърци и първи с турци. — Разпадане на България: Търновско царство и Видинско царство. — Експедиция на граф Амадей Савойски в България. — Маджари във Видин (1365—1369 г.). — Цар Иван Шишман III (1365—1369 г.), турски васал. — Битката при Марица (1371 г.). Крали Марко. — Княжеството на деспот Добротич при Понт

XXIII. ЗАВЛАДЯВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ ОТ ТУРЦИТЕ

   Южнославянска конфедерация при крал Стефан Твърдко Босненски. — Победа на съюзниците при Топлица (1387 г.). — Първо Шишманово подчинение. — Битката на Косово поле (1389 г.). — Второ турско нахлуване в България. — Превземане на Търново и падане на българското царство и националната църква (1393 г.). — Пленяване на цар Шишман. — Бой на Ровинско поле и смъртта на Крали Марко. — Бой при Никопол (1396). — Краят на цар Срацимир (1398). — Цяла България под турска власт

XXIV. БЪЛГАРИЯ В XV В.

   Битката при Ангора (1402 г.) и последици от нея. — Въстание на българските князе (около 1405 г.). — Междуособна война между Баязидовите синове (1409—1413 г.). — Поход на маджарския крал Владислав до Златица в Балкана (1443 г.). — Битка при Варна (1444 г.). — Падане на Цариград и на всички християнски държави на полуострова. — Скандербег

XXV. СТАРОБЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВЕН И КУЛТУРЕН ЖИВОТ ПРЕЗ XII—ХV В.

   Причини за падането на България. — Име, граници и деление на държавата. — Държавно и международно право. — Придворен живот, боляри. — Придворни и държавни служби. — Държавната църква. — Градове. — Крепостничество. — Право, закони, събори, администрация и финанси. — Земеделие и търговия. — Военно дело. — Характерни особености на народа

XXVI. СТАРОБЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

   Константин (Кирил) и Методий. — Старобългарски и старословенски език. — Кирилица и глаголица. — Свети Седмочисленици. — Цар Симеон. — Богомилска книжнина. — Апокрифи и гръко-източни разкази. — Книжнината на Търновското царство. — Евтимиева школа

XXVII. БЪЛГАРИЯ ПОД ТУРСКО ИГО ПРЕЗ XVI—XVIII В.

   Български войнишки села в Балкана, Средна гора и Родопа. — Влашките търговски градове, техният разцвет и техният упадък. — Дубровчани. — Католици в България. — Охридската църква. — Фанариоти. — Тайни съглашения между християнските държави и архиепископ Парчевич. — Австро-турски войни. — Хайдути. — Татари, албанци и цигани

XXVIII. ПАЗВАНТОГЛУ И КЪРДЖАЛИИТЕ

   Турски размирици през 1791—1808 г. — Последици от Френската революция. — Реформите на Селим III. — Независими паши. — Разбойнишки кърджалийски орди (1792—1804 г.). — Осман Пазвантоглу, видинският паша отцепник. — Сръбската революция. — Тилзитският мир и източните планове на Наполеон

XXIX. ФАНАРИОТСКИ ЕПИСКОПИ И ГЪРЦИЗМЪТ В БЪЛГАРИЯ

   Състоянието на българския народ в началото на сегашния XIX в.— Сведенията за българите на Запад. — Продължение на елинизацията. — Гръцки училища и писмо. — Фанариотският клир. — Изгаряне на ръкописи

XXX. ВЪЗРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

   Начало и характер на българското национално движение. — Историкът Паисий Самоковски (1762 г.) и епископ Софроний Врачански (1739—1815 г.)

XXXI. РУСКИТЕ ПОХОДИ И ГРЪЦКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

   Руската война през 1806—1812 г. — Гръцката революция. — Руската кампания от 1828—1829 г. — Капитан Георги Мамарчев. — Капиновският заговор от 1836 г. — Български колонии в Бесарабия

XXXII. НОВОБЪЛГАРСКО ДВИЖЕНИЕ

   Букурещки търговци и емигранти. — Историкът Юрий Венелин. — Априлов и първото българско училище в Габрово (1835 г.). — Неофит Рилски. — Развой на новобългарското училищно дело

 XXXIII. БЪЛГАРСКИЯТ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС

   Турските реформи. — Неофит Бозвели и митрополит Иларион. — Кримската война. — Настоятелството на одеските българи. — Българският църковен въпрос от 1858 до 1872 г. — Учредяване на екзархията. — Революционни опити

 XXXIV. НОВОБЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА