Българската архитектура през VII - XIV век. Том първи: Дохристиянска архитектура
Автор: Стефан Бояджиев
Корици: твърди, голям формат
Състояние: добро
Страници: 405
Година: 2008
(С карта или в брой при получаване на книгите)
С преглед преди плащане, до офис или адрес)
(До офис Еконт или до адрес 5 лв. Обработка 2-3 работни дни)
ФУНДАМЕНТАЛЕН ТРУД ЗА БЪЛГАРСКИТЕ МОНУМЕНТАЛНИ ПАМЕТНИЦИ
Името на проф. Стефан Бояджиев повече от половин век е свързано с изучаване на българската монументална архитектура през Средновековието. С многобройните си научни изследвания (монографични и студийни разработки, статии, научни съобщения и доклади), отпечатани в престижни издания на научната периодика у нас и в чужбина, той направи много от разкритите и проучени в старобългарските столици Плиска, Велики Преслав и Търновград монументални паметници своя съдба и ги подложи на задълбочено и широко изучаване. Особено важен е приносът му за възсъздаване на първоначалния архитектурен облик на някои от оцелелите до днес силно обезличени постройки и ансамбли. Бързам още тук да изтъкна, че в това направление постигнатото от Ст. Бояджиев заслужава особено голямо внимание.
Характерните черти в творческия почерк на Ст. Бояджиев са ерудиция, прецизност към детайла, аналитичен и критичен подход към проблемите, но в същото време коректен тон към анализираните паметници с техните откриватели и проучватели. Без изброените качества авторът не би могъл да пристъпи към реализация на такъв фундаментален труд за българските монументални паметници, създадени през цели седем столетия на Българското средновековие. Нямаше да се подготви в този обем може би и предложеното тритомно съчинение. Метафорично последното може да бъде много сполучливо онасловено, като „Библия на Българската средновековна архитектура".
Своята задача и намерение да проследи появата, същината и развоя на архитектурата на дунавските българи от 681 г. до края на XIV в., авторът заявява във „предварителен предговор". Дързост, огромен запас знания опит и смелост са необходими за всеки, който е решил да се заеме с написване на многотомно съчинение за възникването, същността и развитието на българска средновековна архитектура, с каквато задача се е заловил Ст. Бояджиев.
Том първи, „Дохристиянска архитектура" включва паметници на монументалната архитектура на българите на юг от Дунава през периода 681-865 г. Това всъщност са паметници от незаварен архитектурен фонд в завладените на юг от голямата река земи, в старобългарските средища - Плиска, Велики Преслав, Аулът при Хан Крум, Дръстър и „ Преславния дом" на кан Омуртаг на остров Пъкуил луи Соаре на Дунава.
Глава първа в 10 страници и 6 фото илюстрации представя разсъжденията на автора, въз основа главно на писмени сведения, свързани с важните въпроси относно заварената от българите архитектура в земите, завоювани от Византия. И по-точно - за наличните постройки в Мизия и Тракия през V-VI в.