Сафа Таора. Книга на съзерцанията на Древните Атланти

Предговор:

Думата САФА означава "Стихията на Светлината, вградена в буквите". Всеки, който е постигнал овладяване на тази стихия, той може да излезе от тази стихия, той може да бъде независим от нея и да се насочи към ТАОРА.

ТАОРА – това е Съзерцателят, Когото всички съзерцават, и Съзерцателят, Който съзерцава всичко в Себе Си. От друга страна ТАОРА е Този, Който съзерцава само Себе Си. Това е наречено още "Самосъзерцаващият се". И от друга страна ТАОРА означава "Този, Който се вглъбява толкова навътре, че никой не може да Го види, защото в най-дълбокото място Той самият не се вижда, Той самият се изгубва. За да може всички други да съществуват и да Го съзерцават, Той се е изгубил в Дълбините, за да може да им даде пространство. И понеже се е скрил на толкова дълбоко място, някои казват, че не съществува, а други смятат, че съществува. Тези, които смятат, че Той не съществува, те започват да съзерцават все повече себе си и стигат до онова място, което е наречено себепознание, хармония, блаженство и покой. Но тези, които търсят в Съзерцанието само ТАОРА, те напускат себепознанието, отказват се от хармонията, изоставят блаженството, отричат се от покоя, за да изчезнат в ТАОРА. Това са тези, които са се отказали и от доброто, и от злото, и от времето, и от вечността, и от радостта, и от блаженството. И навлизайки в дълбокия покой, те се отказват дори и от него. Така те пристигат при ТАОРА.

Думата ТАОРА има ватански произход. Външният превод на тази дума означава "Единственият Самосъзерцател". Във вътрешен смисъл тази дума означава "Единственият Самоизчезващ". Всички други същества могат да се потопяват все по-дълбоко и все по-дълбоко, но без да изчезват. Те могат да се разтворят в Него, но продължават да съществуват като идея. Докато само Той може да съществува извън всяка идея. За Него няма идея, няма описание, няма понятие, няма помисъл. Той храни идеите, без да е идея. Той храни понятията, без да е понятие. Той храни помисъла, без да е помисъл. Той храни живота, без да е живот. Той се любува на живота и дори се наслаждава на живота, но без да е влюбен в него. Той е влюбен само в едно. Той е влюбен в това, че другите живеят и съществуват, че се радват и блаженствуват, че другите постигат хармония и покой. Той се радва на всички постижения на другите същества. Единствената радост за самия Него е Непостижението. Непостижението е единствената Му радост, защото Непостижението разкрива собствената Му Безпределност. Според Древните Атланти всички, които се стремят към постижения, стават пределни, защото в постиженията те изгубват себе си. И затова Древните Атлантски Мъдреци са се насочили изцяло към Непостижимото, защото са разбрали, че само Непостижимото е Безпределно. Това е единственият Път към Високия Идеал. Всички Древни Мъдреци на Атлантида са се насочвали изцяло към Непостижимото: така те са ставали подобни на Непостижимото и са придобили сродство с ТАОРА, като всякога са знаели, че Той винаги си остава подобен само на Себе Си, вечно Непостижим, вечно недосегаем и завинаги Неразгадаем.

Съзерцанието превръща човека все повече в Душа. Душата води човека в Съкровенолюбието. Съкровенолюбието търси все повече Непостижимото. И обновявайки се с Непостижимото, Съкровенолюбието все повече се обогатява. Това, което е постижимо, не може да нахрани Душата напълно. Непостижимото е истинската храна за Душата.

Мъдреците са съзерцавали Непостижимия, за да се приближават все повече до Неговата Пресвята Същност. В тази Същност те са опознавали все повече себе си. Съзерцанието е метод да пиеш от най-чистата Вода и от най-чистия Източник. И този Източник е наречен ТАОРА. Този Източник никога не се изчерпва. Той е вечно Непресъхващ. Той дава Опиянението от Красотата на живота. Тази Красота на Опиянението е Виното на Мъдреците. Това Вино е наречено още Живата Вода.

Елеазар Хараш

Откъси:

Съзерцание за Сътворението

Светът е произлязъл от Живота. Животът е произлязъл от Музиката. Музиката е произлязла от Радостта на Бога. Радостта е произлязла от Неговото Блаженство. Блаженството е произлязло от Неговата Пълнота. Неговата Пълнота е произлязла от Неговата Нероденост. Неговата Нероденост е Началото на всички неща. Всички се раждат, но само Той е Нероден. Всички живеят, но само Той съществува. Всички са блажени, но само Той има Пълнота. Всички са радостни, но само Той ухае. Всички живеят от Нероденото, само Той не живее. Само Той избягва ограниченията, защото е избрал за Себе Си Нищото. Той е дал на другите Музиката, Радостта, Живота, Блаженството, за да може самият Той да се откаже от всичко това. Който се откаже от всичко това, ще Го намери в Нищото. Нищото е това, което превъзхожда всичко и което е свободно от всичко съществуващо. Това е иносказание.

Съзерцание за Непресъхващото

Когато Душата съзерцава нещата, тя съзерцава себе си. Когато Душата съзерцава себе си, тя съзерцава Слънцето. Когато Душата съзерцава Слънцето, тя съзерцава Таора. Когато Душата съзерцава Таора, тя се възвръща в Непресъхващото.

Съзерцание за Розата

Има дълбоко в тебе едно скрито Цвете. То е наречено Роза. Тази Роза ухае на Вечност и Миролюбие. Тази Роза ухае на Истина и уют. Тази Роза е твоят Дом – Дом, съграден от Древен Покой. Тази Роза е твоята Душа. Познаваш ли тази Роза?

Съзерцание за Пътя

Навлизай, навлизай дълбоко в себе си и ще откриеш Пътя. Навлизай, навлизай дълбоко в себе си и ще видиш Пътя. Навлизай, навлизай дълбоко в себе си и нищо няма да видиш, защото не си ти, който вижда Пътя. Пътят те е видял.

Съзерцание за Птицата

Ти все летиш, летиш и летиш. Колко много път са изминали твоите Крила. И все Ме търсиш, търсиш и търсиш. И не Ме ли видя? Защото Аз бях твоите Крила.

Съзерцание за Жертвата

Жертвай се, жертвай се, но не за идея. Жертвай се, жертвай се, но не за другите. Жертвай се, жертвай се с Любов. Тогава ще ти дам да се познаеш. Жертвай се, жертвай се, докога? Докато се превърнеш в Любов. И тогава ще Ме познаеш. Защото Аз съм Любовта. Аз съм Таора.