Смехът на мъдреца

Предговор:

„Смехът на Мъдреца е смехът на свободата. Това, което той е разбрал, го е освободило от излишното бреме на съществуването, за да се извиси до онези сфери, където грее вечно слънце.

Единственото въжделение на Мъдреца е да предаде Светлината, придобита с цената на толкова усилия, на тези, които живеят край него или идват да го посетят. Но колко време е необходимо, за да могат те да я усвоят! Единственото нещо, което той може да им предаде веднага, е радостта, която черпи от тази Мъдрост – радостта, изпълваща и преливаща от неговото сърце, а смехът му е израз на тази радост, която можем да наречем и Любов.“

Омраам Микаел Айванов

Откъси:

ЖЕЛЕЗЕН ЕЗИК И ЗЛАТЕН ЕЗИК

 Срещайки се, често хората нямат нищо особено да си кажат, но достатъчно е да произнесат името на един или друг човек, и веднага възниква тема за безкрайни коментари, които рядко са продиктувани от добронамереност и разбиране. След малко те се разделят, но само за да подхванат същата тема с някой друг: „А знаеш ли еди-кой си какво e направил...“. И така, същата история се повтаря, но вече разказана с няколко допълнителни детайла, тъй като хората имат естествената склонност да преувеличават и украсяват случилото се. Светът е пълен с подобни „усилватели“, особено когато се отнася за разгласяване на непристойни истории. Така подправени с малко сос, разбира се по-специален, тези истории се превръщат в едно ястие, което постепенно става все по-несмилаемо. Но колкото по-несмилаемо е то, толкова повече любители привлича, които искат да го вкусят и да му се насладят. Ето как хората тровят атмосферата.

Много неща могат да се кажат за въздействието на думите – за това как те създават форми и как влияят върху физическите органи и психиката, както на говорещия и на слушащия, така и на този, когото обсъждат¹. Да бъдеш справедлив, премерен и точен в думите си, е едно от най-важните човешки качества.

Както се пише с перо, така се пише и с езика. Всяка дума е, сама по себе си, едно писмо, адресирано не само до хората, но и до всички същества в природата. Без значение към кого се обръщаме, трябва да положим усилия да му говорим със златен език, защото човешката реч може да бъде от различни материали: от олово, мед, желязо, калай, сребро, злато… Чували сте за Свети Йоан, наречен още „Хризостом“, което означава „Златна уста“ (или, както го наричаме в България, Свети Йоан Златоуст). Защо? Защото от неговата уста излизали думи, които просветлявали и успокоявали душите.

Речта, подборът на думите, разгръщането и пояснението на една идея – това е цяло изкуство. Спомням си начина, по който говореше Учителя Петър Дънов. Когато му задавахме въпрос, той често изчакваше малко, правеше лек жест с ръка, за да покаже, че е чул, прошепваше няколко недоловими думи, сякаш говореше сам на себе си, след което отговаряше. Тогава си казвах: „След като той, който може да ни отговори още преди да сме му задали въпроса, изчаква няколко секунди, за да подбере аргументите и да премери думите си, колко ли повече ние трябва да внимаваме, преди да заговорим?“.

Представете си, че някой ви безпокои, не ви е приятен или заслужава критика – това дава ли ви право да го „разкъсате“ с упреците си? Не сте ли помисляли, че може би Създателят го харесва именно такъв, какъвто е, също както и ангелите, които го придружават и закрилят? Поискали ли сте тяхното мнение?... Хората безспорно са несъвършени и тяхното несъвършенство е част от самата им природа. Но знайте, че както вие, така и другите вървят по своя еволюционен път, и след като не можете да прозрете какви ще станат в бъдеще, това не ви дава основание непрекъснато да подчертавате техните пропуски и слабости и да не виждате нищо друго.

Чуваме как някои хора се произнасят за всеки и за всичко. Те имат неточна преценка и покварен вкус, но какво от това? Нищо не може да ги озапти. А защо не се запитат дали не съществуват и други гледни точки – по-обективни и точни от тяхната? Те пак ще продължат да критикуват, щом толкова държат на това, но поне от време на време ще бъдат обзети от благотворно съмнение и ще си кажат: „Аз виждам нещата и хората така, но може би съществува и по-добра гледна точка“.

Когато се произнасяте за някого, трябва да правите това с изключителна деликатност, за да не засегнете и нараните душата му. Ако по невнимание му навредите, помъчете се да поправите тази грешка. В противен случай това ще ви остане като дълг спрямо него. Всичко се записва в Невидимия свят². Колко внимателен трябва да бъде човек, когато се произнася за дадена човешка душа или се обръща към нея! Душата е същество, богато и дълбоко, което Бог е създал с изключителна Мъдрост, и ако ние се отнасяме към нея с неуважение, Небето ни счита за престъпници. Именно такава деликатност, необходима при общуването с човешките души, съм наблюдавал у Учителя Петър Дънов. А що се отнася до вас – с какво право вие ги разтърсвате така брутално?

Ако предложим на хората да се държат внимателно и тактично с околните, те ще възразят, че това би им попречило да се утвърдят, защото според тях да се утвърдиш, да имаш характер, означава не само постоянно да търсиш слабостите и грешките на другите, но и да ги разгласяваш на всеослушание. Постъпвайки така, те само разкриват вътрешната си нищета. И как не си дават сметка за отрицателното влияние, което всичко това оказва върху останалите им действия, та чак до техния светоглед! Те сами се лишават от хармоничните течения на живота и, малко по малко, природата се затваря за тях. Те не знаят дори как да вземат и да погледнат едно цвете. Да, това също съм го наблюдавал: дори само начинът, по който човек взема и държи едно цвете, ми казва достатъчно за неговия вътрешен свят.

Колкото е полезно да имаш реална преценка за другите, толкова е ненужно и дори вредно да се концентрираш върху техните недостатъци. Щом веднъж сте ги видели и разбрали, не се спирайте повече на тях, а бързо преминете към нещо градивно. Мъдрият не губи времето и енергията си да се рови в нечистотиите... Да не помислите, че съм изцяло против критиката – не, разбира се. Само че, за да можеш да критикуваш, трябва да познаваш някои правила и да ги прилагаш.

Съдържание:

1.  Мъдрият живее в надежда

2.  „Както пастирът бди над овцете си“

3.  Да защитим границите на душата си

4.  Очакването, което ни държи будни

5.  „Кога е окото ти чисто, всичкото твое тяло е осветено“

6.  За сериозността, сълзите, смеха и празника

7.  Светилникът на Мъдреца е пълен с веселие

8.  Железен език и златен език

9.  Победа над страданието: усмивката на Бога

10. Всяка саможертва ни бележи със слънчевия знак

11. „И най-големият сред вас ще бъде вам слуга“

12. Благодарността – извор на Светлина и радост

13. За да бъде вписано името ви в Книгата на Живота

14. На празничната трапеза