Номади - Омагьосаният меч, Отчаяние, Хан Кене в 3 книги комплект

Писателят-историк Илияс Есенберлин (1915–1983) е не просто класик на съвременната казахска литература, но и основател на жанра „литературно-художествена летопис“. Автор е на множество романи, повести и разкази. За повечето читатели той обаче си остава най-вече създателят на известната трилогия „Номади“ (1976), преведена на тридесет езика и с общ тираж над три милиона копия. Книгата се отличава с епичен размах, динамизъм на действието, с майсторски изваяните образи на прочути дейци от казахската история, с точен и изразителен език. Спирайки се върху повратни моменти от миналото на казахите, авторът ни запознава с живота на Великата степ, като съумява по един блестящ начин да свърже нишките на миналото с нашето съвремие.



Към българските читатели

Книгата на класика на казахската съветска литература Илияс Есенберлин „Номади“ за всички казахстанци е не само пътуване през историята на тяхната родина, но и художествен стимул за национална самоидентификация, за усещане на участието им във формирането на цял геополитически и културен пласт върху огромното пространство, наречено Евразия. Сърцето на Евразия е степта Дещ-и-Къпчак,  представлявала едновременно империя (от историкодържавна гледна точка), субконтинент (от географска гледна точка) и гигантски етнокултурен анклав. Дещ-и-Къпчак се е простирала от Алтайските планини до черноморското крайбрежие на Крим и от Памир до Волга, обхващайки териториите на  няколко съвременни държави, десетки нацио­нални култури и множество конфесии и вярвания, често отличаващи се „от небето до земята“.

Обаче именно Небето и Земята са станали основни философски категории за номадите, опора на жизнената им дейност, символи на езическата им култура и на мисленето им. Небето - Тангра - е дало вярата и е станало духовна опора за номада казах (тангрист) в безкрайната степ, миришеща на треви, наситена като с аромат с аруахите - духовете на предците. Земята - Ел - е родината на бащите, степта, напоена с кръв и пот, и то повече, отколкото от дъжд и от сняг. „Деянията на хората на Земята се отразяват по небето“ - така са смятали нашите деди. Вековете минавали, а неизменни оставали: Небето - над главите на номадите, и Земята - под копитата на конете им.

Великият руски учен Л. Гумильов е един от първите, дал определение на този феномен, наричайки го „Великата степ“. Главната и отличителна черта на „Великата степ“ е начинът на живот и мислене на народите, които са я населявали, обобщени от известния термин „номади“, или „чергари“. Номадството е не само начин на чергарски, преселнически живот, свързан главно със скотовъдството и характеризиращ се с липсата на уседналост на народа, на постоянно място за живеене, с традицията да се строят градове и т. н. Номадството е мощен исторически фактор, изразяващ се преди всичко в сложния процес на преселването на народите, във войни и робства, в рухването на стари империи и в създаването на нови, в търсене на други места за заселване и в строителството на държавни образования. По подобен начин възниква и България, когато номадските племена на хан Аспарух пристигат на тази благословена земя.

Няма съмнение, че природата и географията до голяма степен определят икономическото и културното развитие на народа, по този въпрос вече никой не спори с А. Тойнби, И. Кант или с Л. Гумильов. Но как да бъде преодоляно това „проклятие“ остава един от основните въпроси пред съвременния човек, живеещ в плен на постиженията и противоречията на XXI в.: бедността и кризите на свръхпроизводството, гладът и преяждането, отчаянието и вярата и много други неща.