Божествено Учение за достойнството

Достойният човек е Печат на Бога. Бог се е запечатал в него.

Достойният човек е Искра от трите лица на Безкрая – Любовта, Мъдростта и Истината. 

Достойният човек оставя дирята на Истината, а не само на Любовта. Достойният човек има нещо специално, подарено от силата на Истината. То е нещо като аура на Бога, като аура на Безкрая.

Висшето Достойнство е в Отец, а Синът го проявява. Отец и Син се срещат в Достойнството. Тази среща е безмълвна, тя не се нуждае от говор и слово.

В Достойния човек има нещо достатъчно, защото той знае, че самотата му е пълна с Бог, и за него няма самота.

В аурата на Достойния човек има нещо лъчисто, нещо неуловимо, нещо, което всъщност е без диря. Той няма показ, той живее в Тайнство.

Достойният човек има нещо повече от благородство. Той дава нещо на благородството, но го превъзхожда.

Достойният човек винаги е бил и винаги ще съществува, защото той е преди Сътворението. Той не спада към сътворени светове, към ограниченост, защото е съхранил Изначалното.

Достойният човек няма образ, няма качества, има Древност. В качествата Бог слиза, указва пътя, но в Достойния живее. Това е Велико Първично Единство с Бога.

Достойният подхожда като Бога, действията му са Богодействия. Няма свят в него, няма его, няма сътвореност. Достойният човек не служи на света, той служи на Безкрая.

Достойният човек превъзхожда и Жертвата. Той е образ на Правдъхновението. В него има нещо от Бога и нещо от Абсолюта. В него има Праединство абсолютно неопетнено. Той не слиза на Земята да изкупва себе си, а да покаже Древното Начало.

Достойният човек не може да греши. Достойнството не му позволява. Той е човек с Велика самоовладяност и самообладание. Той не познава съмнението и слабостите.

Само човек, който владее себе си, може да бъде Достоен. Без контрол Достойнството е непостижимо. Достойният човек е покорил себе си. Той е скромен отвън, сияещ отвътре.

Не можеш да хвалиш Достойния човек. Той е отвъд похвали и критики. Достойният човек е преодолял всяка двойственост. Той не е нито от този свят, нито от отвъдния. Той произлиза от Духа.

Не можеш да одобриш Достойния човек, той е над одобрението. То е все едно да одобряваш Слънцето. Слънцето не говори, то грее.  

Когато няма Слънце, Достойният сам свети в себе си. Ако се яви бедствие, Достойният го посреща с усмивка, защото той няма смърт в себе си.

Понякога хората се възхищават на Достойния човек, но не го познават. Достойният човек първо е Дух, а после е човек. Достойният човек е свободен Дух. Той е изтъкан от Истината на Бога. Срещнеш ли Достоен човек в живота си, Бог те е посетил.

В Достойнството е цялата Мъдрост на живота. Ако не си Достоен, какво право имаш да говориш за Бога и за Учителя? Ако не си достоен, какво право имаш да говориш за Истината и за Свободата?

Да станеш Достоен, не е ли това краят на еволюцията, краят на световете? Всеки трябва да се завърне някога в Древното Достойнство, където Единството с Бога е абсолютно. Ние, вървейки по пътя на Любовта, на Жертвата, на Истината, на Смирението, на Мъдростта, образуваме образа на оня Достоен човек, който е бил преди Сътворението – никога неопетнения човек.

Прачовекът, Безгрешният – той е Достойният. Христос, Учителя, Мелхиседек, Аполоний Тиански – това са образи на Древното Величествено Достойнство, на Пречистата Древност, на Правдъхновението, защото са Древноотдадени. Никога светове не са ги съблазнявали.

За нас има много разумни пътеки към Достойнството, към приобщаването към Древния свят. Най-есенциалните са Любов, Мъдрост и Истина, за които говори Учителя. После са Усърдието, Търпението и Постоянството. После са Честността, Искреността, Доверието и изключителната Преданост. Изключителната Преданост се отличава по това, че тя поразява Вселената и се завръща в своя Несътворен Дом. Това е Преданост към Бог и Истината. Друго Име на Бог и Истината е Учителят.

Само Достойният среща Бога, другите се разминават с Него. Бог има Око само за Достойния човек и за тези, които търсят Достойнството. Достойнството се изработва само по чисто Божествени пътища. За да станем Достойни, трябва да бъдем много честни и усърдни в Пътя на Истината. И когато съумеем да влезем в Истината, Бог ще ни забележи. Тогава вече не Истината ще ни обучава, а самият Бог, самата Безкрайност. И когато човек е напълно узрял в Истината, тогава тази Истина се превръща в Достойнството на световете.

Достойният човек винаги действа мъдро. Достойният човек е вещ човек. Той е майстор на деянието. Той действа единно с Божията Воля. При него действията са отмерени. Те никога не нарушават Покоя му, защото Бог в него върши. И затова се казва, че той действа, без да действа. Да си вещ – то е Високо изкуство на живота, изкуство, което смъртните не познават.

Коя е мярката за истинското Достойнство в човека? Когато човекът е поставен в големи лишения и той ги празнува с лекота, и се забавлява, това е Достоен човек. И когато човек живее в голямо изобилие, но живее смирено и като бедняк, той е Достоен човек. Достойнството се случва, когато Бог е в човека и човекът е в Бога.  

Ако Бог е заживял в човека, тогава и неправилните му постъпки са достойни постъпки. Ако Бог не живее в човека, тогава и правилните му постъпки са недостойни. Тайната на живота е човекът да е изчезнал, за да може Бог достойно да е заживял в него.

Когато Достойният човек попадне в голямо бедствие, той се усмихва, защото знае, че това е една странна шега на Бога. И той поздравява тази шега, и тя му се усмихва. Когато Достойният човек бъде избран за цар на един народ, той отново знае, че това е една странна шега на Бога. Той се усмихва на тази шега и казва: „Господи, Ти си единственият Цар и не ме замесвай в това“.

За Мъдреца единственото Достойнство е присъствието на Бога. Щом Бог присъства, потекло е Древното Сияние. Що е Бог? Що е Достойнството? Сияние без форма.

Достойнството слиза от Безкрая. То е Послание на Безкрая. Това Послание казва: „Никога не нарушавай Безкрая в себе си“.

Достойнството в най-високата си точка не принадлежи на Любовта. То слиза от високо, влиза в Любовта и се изявява. Мястото, от което слиза, е Истината, или Епохата на Бездната.

За да се наречеш Достоен човек, трябва да си се освободил от световете. Но и това не е достатъчно. Трябва Бездната да ти е дала условие. Тя трябва да е позволила. Щом тя е позволила през тебе да протече Достойнството, това значи, че ти си очистен завинаги; това значи, че Бездната ти е дала Сърце от Себе Си.

Достойнството е Венец, изтъкан от Тайно Слънце. Това не е Слънце от външната Вселена. Това е Синьо Слънце, скрито в Тайната на Истината. То е от Епохата на Бездната. То не е Слънце, което грее. То е Слънце, което изгаря световете, за да остане само едно Дихание – Диханието на Достойнството.  

Елеазар Хараш, Септември, 2015 г.