Светилник за душата. Апокрифи, Преди да съмне, Мистика и безверие, Хвалба на глупостта, Богомилски легенди, Градът
Автор: Николай Райнов и Н.Ракитин
Корици: твърди, малък формат
Състояние: антикварна
Страници: 69+63+30+176+224+183
Година: 1918/20
7298
(С карта или в брой при получаване на книгите)
С преглед преди плащане, до офис или адрес)
(До офис Еконт или до адрес 5 лв. Обработка 2-3 работни дни)
1 Светилник за душата. Апокрифи из живота на Буда и Исуса, първо издание - Николай Райнов 70 стр, 1920 г
2 Преди да съмне - Никола Ракитин 63 стр, 1920 г
3 Мистика и безверие - Николай Райнов 30 стр
4 Хвалба на глупостта - Дезидериус Еразмус Ротердамски 176 стр /от латинския първообраз преведе Николай Райнов/
5 Богомилски легенди. Страници из летописите на света - Николай Райнов 224 стр, 1918 г /липсват страници от 197 до 220 и от 224 до 254/
6 Градът. Поема на тайните - Николай Райнов 183 стр, 1918 г
Николай Райнов е автор и на 30 сборника с приказки от цял свят (1930 – 1934); 9 тома „Вечното в нашата литература“ (1941); „История на пластичните изкуства“ – 12 тома.
Професор по история на изкуството в Художествената академия в София (1927 – 1950).
Ето какво казва накратко за себе си Николай Райнов в Алманах „Жътва“, 1922 г.:
„ Учих философия, а свърших декоративно и графично изкуство; решил бях да стана монах, а се ожених; обичах хората, а те ме намразиха; мои врагове са ония, на които съм правил само добро; тридесетгодишен съм, а изглеждам старец; смятах, че мое призвание е четенето, а се принудих да пиша. Най-голяма благодарност дължа на семинарията, дето ме научиха да мисля, да мълча, да почитам, да съзерцавам и да търся нещо по-горно от човека…
Много неволя и бедност изпитах, за което се радвам: наченах от това да диря опора сам в себе си и се не предадох никому. Ходих много низ нашенско, по цяла България, за да изуча езика, срам ме беше, че не си знам езика, а ми трябва да си служа с чужди думи. Ходих и по Изток, от дето пазя пожълтяла тетрадка спомени, които може някога да издам. Търсих следите на загубени духовни движения, срещнах скъпи хора, за които не смея да говоря, видях неща, за които няма и перо. Живях всякак. Много неща учих. Много науки ми трябваха. Износвах ли си впечатленията, давах ги на другите: тъй се появиха една по една книгите ми. В много от тях има изповед: който знае да ги чете, ще ме види какъв съм и какъв съм бил.