Древнословия. Из Неизречената Мъдрост на Шестия Старец
Автор: Елеазар Хараш
Корици: меки
Състояние: нова
Страници: 224
Година: 2019
(С карта или в брой при получаване на книгите)
С преглед преди плащане, до офис или адрес)
(До офис Еконт или до адрес 5 лв. Обработка 2-3 работни дни)
Старците са Тайнства и преди сътворението, и преди Духа.
Старците са съществували, преди да е бил Пътят.
В Древността Старецът е бил дълбоко почитан, защото всички знаели, че Старецът е Същество, Което всякога увеличава Своята Безкрайност.
Когато този Подход към Безкрая и Меравот – Древния – бил изгубен, явили се другите. Те започнали да увеличават светостта си, но това било проваление от Древния Замисъл на Меравот.
Древните Старци са имали Мъдрост от Мистерията и Безкрая, а не знания от света на провалението и ограничението.
Да се слееш със светостта и да се слееш с Безкрая, са различни Откровения. Светостта те извисява, но тя е без Дълбини. И ние още от Древността знаем това.
Думата Старец – Меритор – е означавала: Сроден с Древността, Сроден с Безкрая.
Меритор – това е Постижение на самата Свобода: Свобода от святост и грях, Свобода от добро и зло.
Истината винаги е била разрушител на неподготвените, непостоянните и неорганизираните.
Истината е върховната опасност за всеки свят.
Когато Истината се превърне в разрушител, няма кой да устои.
Истината руши всичко ново и старо, което не е в съгласие с Древността. Древността е Мярка.
Истината не се нуждае от доброта и религия, а от Същества Храмове.
В Истината няма човешко действие. Истината е Могъща в самата себе си.
Истината всякога разрушава застоя, за да го преобрази.
Истината е Безмълвният Език на Древния.
Когато Истината действа, тя не се нуждае от съветници.
Истината е Велик Израз на Древността, на Древната Сила.
Колко светове и същества ще бъдат разрушени, докато Истината се роди в себе си!
Светът винаги ще се страхува от Силата на Истината.
Древните Слова са Светилища.
Не злото е голямата опасност за нечистия човек, а Самият Бог.
Ако заживеем в Бога, тогава дяволът ще стане нереален, но ние все още живеем в ума си, в себе си.
Ние сме Безкрайни в Дълбините си, а не в себе си.
Елеазар Хараш, Варна, декември 2018 г.