Афоризми за Фана

ФАНА – ЧИСТИЯТ ТОТАЛЕН ПЪТ

Фана е състоянието на Бога, защото изчезналост значи съществуване в Нищото, а битие значи умиране.

Ние не сме се родили в този свят, а сме умрели и затова трябва да се върнем в Бога чрез фана.

Фана е създаване на Бога отвътре.

Фана е дар на преданата Любов към Бога.

Фана е неизразимият живот на безумните по Бога.

Само изчезналият в Бога съществува, защото е в Нищото.

Фана прекрачва и този, и онзи свят, и вселената.

Фана е тотално отстраняване на сътворението от булото.

Във фана няма религия и наука, а само Бог.

Чрез фана Бог ни дарява Себе Си.

Фана е отвъд човешкия опит. Тя е Дар на Милостивия.

Фана преподава Бога, а не религия и наука.

Без фана каква пълнота можеш да имаш?

При Бог не може да има „аз“ и „ти“.

Фана е тоталното унищожение на света и булото.

Само отдаденият на Бога може да наблюдава своето несъществувание в Скритостта.

Изчезналият в Нищото на Бога е винаги блажен, а храната му е Покоят.

Нищото идва, когато тебе те няма.

Самовглъбяването е подготовка за изчезването.

Бог трябва да е твоят живот, защото ти не си живот.

Във фана Го откриваме, защото Той го е пожелал.

Целта не е да разбереш Бога, а да се слееш с Него.

Фана е обетованата земя, неизразимото състояние – скритата наситеност, тихата преизпълненост, която е отвъд всяка представа.

Ако аз съм изчезнал – Той е изчезнал в Себе Си.

Колкото повече мислиш за Бога и за своя Учител, толкова повече увеличаваш своето отсъствие.

Скритият Бог е, Който осъществява фана в човека.

Изворът е извор, защото е разтворен в Бога.

Никой не е господар на фана, фана е Дар на Милостта.

Чрез фана ставаме част от Неговата Несътвореност и Незнайност.

Фана е допусната, за да Го преживееш, а не за да Го видиш.

Фана е реалното спасение на човека и човечеството.

Фана е над всички Писания и слова.

Фана е нещо скрито в Скритото и затова си остава скрита.

Чрез фана Бог те скрива в Себе Си.

В смъртта само оживяваш, а във фана ставаш безконечен, несътворен.

Фана е печатът на Мъдростта.

Човекът на фана излива Божията Любов върху хората.

Само човекът на фана може да даде Любов на другите.

Бог може да живее постоянно само в Нищото и в Нищите.

Само във фана е разцъфтяването, а не в живота и смъртта.

Никой не може да управлява изчезналия Суфи, защото го няма този, който може да бъде управляван.

Само когато си изчезнал в Бога, ще имаш доказателството за Бога, но то няма да ти трябва.

Фана е Незнайност и Пълнота. Нищо не можеш да кажеш за Незнайното и нищо не можеш да прибавиш към Пълнотата.

Човекът на фана е изгубил смъртта си – тя го търси и не може да го намери.

Веднъж смъртта попитала един Суфи: „Как така не можах да те уловя?“. Суфи ѝ казал: „Аз ти помахах, но ти не ме видя – гледаше в друга посока“.

Фана е преди живота и смъртта, тя е древно неродена.

Човекът на фана е извън сърцето си и затова има сърце – Сърце от Полъх.

Суфи се е родил, за да изчезне в Бога и той знае това.

Един Суфи казал: „Този свят е така създаден, че да жадуваш за изчезването си, е най-доброто нещо“.

Който е изчезнал от ума, е изчезнал от своята карма. Той се е разтворил в кармата.

Фана – това е Той Самият – Фана е живот в Неземното време, или в Божественото Безвремие.

Изчезналият е блажен, защото е изпразнен от света – друга е Сърцевината му.

Суфи е неизвестен свят в света.

Само който е изчезнал, е станал Храм, защото само Несътвореното е Храм.

Фана е островът на Покоя.

Фана е изтъкана от неизречено Слово.

Човекът на фана има очи, отстранили света.

Суфи, който е постигнал фана, има безмълвно красноречие.

Изчезналият е приятел на Бога.

Фана е безмълвната красота на живота.

Фана е ясен говор на Неизразимото.

Суфи скита в света като изчезнал.

Самият стремеж на Суфи е изчезващ.

Смъртта се загледала в един Суфи и му казала: „Защо не те познавам?“. Суфи казал: „Защото се изгубих в себе си“.

Фана е непробиваемото царство.

Фана е заключена врата за земните хора. Те сами са я заключили.

Фана е живот в Сърцевината на Бога.

Всички Висши Същества са разтворени. Всички низши – са затворени да се учат.

Във фана се разпада и животът, и смъртта – заражда се Новото, Бог в човека.

Фана е поглъщане от Всепоглъщащия.

Фана прегръща Божественото Начало в човека.

Умът не познава Фана, защото няма сърце.

Фана е Тайна, скрита в сърцето на човека.

Фана е състояние над ума и света.

Фана означава, че си разрешил себе си, като си се отдал.

Знанията не преобразяват. Само фана е преобразяваща, защото Бог се вселява в нея.

Фана е изначалната, древна Нероденост.

Фана е Чистият достъп до Бога и Скритостта.

В сравнение с фана, доброто и щастието са зло.

Във фана няма двама, има само Единство. Тук Той заживява в тебе със Себе Си и ти дарява Своята Изначалност.

Замисълът да се родите е зикр и фана. Всичко друго е суета и многобройни прераждания.

Когато изчезнах, станах цялостен.

Ал Халладж

Фана означава да се храниш с Бога и да станеш Неговата храна.

Във фана няма земя, няма свят, няма звезди и вселена – чисто, свободно пространство, свободен Дух – птица без гнездо, без ограничение.

Във фана няма спасение, защото го няма този, който да бъде спасен.

Фана е потокът на Ефира.

Фана е разтваряне на Любовта в Любовта – това е метод на Любовта.

Фана е синът, който се връща в Бащата, в Нищото.

Фана е скриване в Дълбините на Бога.

Елеазар Хараш гр. Варна 2022 г