Ава Торот

Предговор:

Що е АВА ТОРОТ? Това е Древният Път. Това е Пътят на Достойните. Това е Пътят, който отвежда човека отвъд светлината и тъмнината. Това е Пътят, който отвежда човека в Ослепителната Светлина. В този смисъл АВА ТОРОТ означава Мястото на Истината. Това е Пътят само на Достойните, защото тук няма нито еволюция, нито развитие. Има само едно - Истината.

По Пътя към Великата Ослепителна Светлина човекът трябва да постигне дълбоко разбираване за нещата. Той трябва да постигне разбираване за живота и смъртта, рая и ада, доброто и злото, здравето и болестта, радостта и скръбта. Да се постигне разбираване означава да се премине отвъд нещата. При това условие човек е заслужил Великите изпитания - изпитанията на Свещения Мрак, изпитанията на Мистериите. И този, който премине правилно през Свещения Мрак и Мистериите, става Син на Ослепителната Истина. И става още Брат на света и вселената. Пътят е славен само тогава, когато отвежда човека до Ослепителната Светлина на Истината.

Елеазар Хараш

Откъси:

Ти си Блясъкът на Истината

Познай себе си като Любовта на световете и тогава ти никога не ще търсиш пътища към Истината, защото Любовта е Блясъкът на Истината.

Любовта е твоят Древен Корен

Ако избереш пътя на доброто, ти ще изгубиш себе си. Ако избереш пътя на злото, ти ще развалиш себе си. Любовта е най-древнородената Същност, приятелю. Любовта е твоят Древен Корен. Ако не се върнеш в своя Свещен Корен, тогава ще се луташ между доброто и злото. Но все ще те преследва една мъка, защото мъката е там, където човек няма Корен.

Ти ще пожелаеш да се завърнеш

Понеже нямаш Любов, приятелю, сега към тебе прииждат реки. Тези реки са наречени болести, страдания, нещастия. Тези реки са толкова загрижени за теб, приятелю. Те идват при теб, за да те излекуват от твоето потайно безумие. Дали ще успеят да те излекуват, аз не знам, но едно нещо знам: все някога ти ще пожелаеш да се завърнеш в своята най-древнородена Същност, която е наречена Любовта. В тази Същност всички реки ще пресъхнат.

Само Любовта може да освободи човека от жабата

Съществувало в древното минало едно много голямо блато. То било пълно с хиляди жаби. Те всички крякали, недоволствали, плачели, смеели се, но всякога си оставали вързани за това блато. Изведнъж между тях се явила особена жаба. Тя била много стара, а гласът й бил толкова мощен, че прорязвал цялото блато. Тя толкова много крещяла, толкова много викала, толкова много недоволствала, че всички жаби я намразили и решили по-скоро да се удавят, отколкото да я слушат. Така те се отказали от своя жабешки произход и се родили отново като други същества. Ще кажете: - Като какви същества? - Ами като хора. И днес тези хора се разхождат по света, който е същото онова блато. И всички тези хора имат спомени от онова крякане и от онова недоволство. Но аз чух много хора да казват на другите: Не ми говори високо, не ми викай, говори ми по-тихо, за да те разбирам. - Аз казвам: И в тихото говорене на хората има крякане и недоволство, защото без Любов жабата няма да изостави човека. Любовта е единствената сила, която може да погълне цялото недоволство на света.