Потънкости на Отношението към нещата

Любов и Приемане

Тънкостта на Отношението към нещата е свързано с Любовта и Приемането. Когато

Любовта приема трудността, Бог израства в човека и Бог преодолява трудността. Когато

Любовта приема страданието, тя увеличава Бога и енергията в себе си, а когато човек

се бори със страданието, губи енергията и Бога в себе си. В съпротивата енергията се

губи. Приемането на страданието е изход от него, но малцина знаят това, а тези, които

не знаят, се борят и го увеличават.

Любовта е метод на Нищото и затова кой може да я победи – Любовта е Бог в

действие. Що е Приемането? Поглъщане. Приеми, за да преодолееш, и преодолей, за

да се освободиш. Това, което приемаш с Любов, все повече го разтопяваш, както когато

Слънцето приема леда – Слънцето не се бори, то просто изгрява.

Приеми съкровено всичко, което Бог ти дава. Учителя казва: „През каквито и

изпити, мъчнотии и страдания да минаваш, ти трябва да запазиш в душата си едно

Свещено чувство към Бога и да си кажеш: „Хиляди промени могат да станат с мене и

около мене, но в Отношението на Бога към моята душа не може да има никаква

промяна. Бог е Неизменен!“. Това е Вяра, Упование и Любов към Бога“.

Любовта е Съвършено Приемане. Ако приемем Бога с Любов, Той все повече ще се

самосътворява в нас, но ако не Го приемем, Той си отива, без да ни се сърди. Ако

приемем Бога, Той ще ни учи; ако не Го приемем, сами ще се учим. Приелият Бога

някога ще стане Бог. Приелият Вдъхновението някога ще стане Вдъхновение.

Приемането на нещата е превъзхождане над тях и над света. Приемането е

поглъщане. Такъв е Лао Дзъ – той е чудно обикновен и е много трудно да го познаеш,

дори и да ти е съсед. Той е като изчезналото Дао. Но да станеш толкова обикновен,

толкова приемствен, е дело на Дао. Лао Дзъ нищо външно не е правил в живота си

освен само едно: Пълно Приемане на Дао. Той е живял тотално в това Приемане и

затова е бил тотално неуязвим. Как ще го уязвиш – Дао го няма и все пак е тук.

Тънкостта на Отношението към нещата е Науката за Живота. Тънкостта на

Отношението започва, когато си открил Бог в себе си. Само Той е Майстор на

Отношенията в Науката за Живота. Само Той може постепенно да извайва Отношенията

и Сам да се вселява в тях. Когато някога заживеем напълно в Него и станем

Богоподобни, ще владеем себе си и ще се обменяме Богоподобно, Божествено. И това

е, което сме изпуснали в своето минало, и затова сега се учим. Бог и Учителя всякога

живеят незабележимо до нас и ако ние осъзнавахме това, щяхме да бъдем много

внимателни за всяка дума и постъпка.

Тънкостта на Отношението е влизане в Необикновеното. Тънкостта е Древен Лъч,

Изначален Подход, чрез който Сам Той, Бог, влиза в Себе Си, в Своята Древност.

Тънкостта е всякога Проникване и Всепроникване. Това е самото Негово Отношение

към Себе Си – Той си го дарява Сам на Себе Си със Своята Любов. Великото Отношение

е Подход от Себе Си към Себе Си, към Дълбините Си и това е Необикновеното.

Елеазар Хараш Варна, 2024 г.