Древните Богове и падението

Предговор:

Древността и Боговете

Боговете са станали смъртни, станали са хора – това е Древното грехопадение.
Древният превъзхожда всички видове разум. Тези, които са съхранили Неговия Разум, са
носели Името Древната Цивилизация, а другите били наречени грехопадението.
Падението на Боговете е образ и подобие на празнота… И сега тази празнота трябва да се
изпълни с нещо Ново.
Всички, които са искали да постигнат Бога, са станали празнота. А тези, които не Го
постигат, засияват.
Това, което е поразило Боговете, е празнотата. Но преди това те са поразили себе си с идеята
да проникнат в Древния и в Неговото Съвършенство.
Неговото Съвършенство е Абсолютно Несподелимо и то е скрито във Върховното Нищо.
Празнотата поразява само поразените и тогава се е случила Древната смърт – Първата смърт,
а по-късно в Рая е дошла втората смърт.
Първата смърт е Духовното умиране, втората е материална – оковаване в тяло, във веригите
на призрачната материя.
Безумното желание на Боговете да проникнат в Бога ги е унищожило… Така Безсмъртните
станали смъртни.
Пътят към Бога е един-единствен и той се нарича Позволение от Бога.
Боговете се провалиха, защото те бяха Божествени Същества, а не Абсолютни.
Боговете бяха създадени, а Абсолютните Същества са самосъздадени чрез Позволение от
Неговата Милост – Върховния Самосъздаден.
Не може Създаденото да проникне във Върховния Самосъздаден, ако не му е позволено.
Само Върховният може да прониква във всичко.
Върховният прониква във всичко и е отвъд всичко. Той е проникването и Той го
превъзхожда.
Боговете са Създадени Сили, а Древният е Цялата Сила. Той е Величието на Цялата Сила.
Древният е Мистерия над Боговете. Той е Мистерия, неразбираема за Боговете.

Тези, които са обожавали Древната Мистерия, са останали в Древния. А тези, които са
поискали да Го овладеят, са се провалили.
Пътят към тази Върховна Мистерия е да вървиш към нея с Любов – тук няма никакви други
пътища и практики.
Върховната Мистерия трябва да я любиш като Върховна Незнайност и само това е начинът
да се приближаваш към Нея. Само Незнайното може да те обогатява. Знайното е мъртво.
Той е Океан. Той е Бездънна Любов, а Боговете са само капки от този Бездънен Океан.
Боговете са били създадени, а това означава, че те имат граници. А Той, Древният, е
Несъздаден и няма граници, няма история – само Древност и Бездна от Любов, и Непонятна
Дълбина.
Покоят е само част от състоянието на Древност и Безпределност.
Древността е Всевиждаща – тук всичко е осмислено и преизпълнено, а в сътворението
всичко се учи.
Това, което ни отделя от сътворението и ни връща в Древността, е Истината.
В Древността целта не е Доброто, а Чистата Истина, Живата Вода. Единство с Доброто
никога не е означавало Единство с Истината.
Ако Древността ти е изпратила един Учител, то е, защото ти търсиш Истината – Учителят е
от Ядрото на Истината и Той може да те учи.
В Любовта е Единението, а в Истината е Изчезването. В Премъдростта е Самото Сърце на
Древния.
Твоят чист дух е изначално Древен и той ти е даден, за да се завърнеш в Древния, в
Абсолютната родина – Дома наш насъщний.
Тот казва: Овладей себе си и ще получиш Пътя си.
Учителя казва: Ние се нуждаем само от Истината, а другото е само правилни последствия.
Който е овладял себе си, е станал Тайнство в себе си.
Ако Боговете бяха познали себе си, те щяха да познаят и Древния и това щеше да е краят на
света, и те нямаше да вкусят от падението.
Падението означаваше, че Боговете станаха врагове на себе си, и така родиха света на
сътворението.

Попитали Тот що е себепознанието. Тот казал: Узряла Божественост.
Боговете имали голяма енергия, но когато поискали да завладеят Трона на Древния, те не
познавали Върховното Нищо и Неговата Преголяма Сила и Мощ, и Неговата Мистерия.
Само Същества Храмове можели в Древността да влязат в Неговата Мистерия, а това става
само чрез Неговото Призоваване.
Древните Същества не са искали Живота, те са искали само Него, само Мистерията Му. Те
са искали само Единството си с Неговата Бездънност – само Източника.

Атлантите

Древните знаели, че Върховният не може да бъде изобразен… Те Го наричали Бог на
Близостта и знаели, че живеят благодарение на тази Близост. И така те поставили Орела,
Древния, на първо място, а живота си – на второ място заради тази изумителна Близост.

Атлантите

Така Атлантите се отказали от знанията и магията… Те пожелали да придобият само
Неговата Близост, която за тях била Тайната на техния живот.

Атлантите

Така, чрез тази Близост с Древния, те започнали да познават все повече себе си в
Непознаваемото и узнали, че то е Безпределно… и че край няма.

Атлантите

За Атлантите падението на Боговете показвало, че те ценели повече себе си и живота,
отколкото Орела, Древния… Така падението означавало на кого си по-верен – на себе си или
на Орела.

Атлантите

Падението можело, според Висшите Атланти, да се преодолее само чрез Близост с Орела…
Който избирал Орела, придобивал Реалност. А който избирал себе си, ставал илюзия.

Атлантите

Падението е глас на отделянето. Истинският човек е глас от Древността, а не от миналото.

Атлантите

Идеята за падението е скрито съкровище, защото падението ще задълбочи и усили търсачите
на Близостта с Орела.

Атлантите

АУМ

Елеазар Хараш, Варна, декември 2020 г.