Божествено Учение за оценяването на нещата

ПРЕДГОВОР
 
Оценяването – път към Извисяването
 

Това, което Душата цени, се превръща в Крилата на Възхищението, в Устрем към Свободата.

Само Душата умее да се възхищава и да оценява, защото само тя умее да живее в Бога, а не в света.

Ако ти се изумяваш от едно цветенце, това ще стане път към Разумния свят. Ако ти се възхищаваш от една пеперуда, това ще стане път към Висшия свят. Не е ли пеперудата летящо цвете?

Всеки, който е изумен от живота и се възхищава, на него принадлежи развитието. Изумлението е копнеж, Възхищението е Душа.

Ако Душата се възхищава, тя е във Вечната Радост, тя вече има Златни Крила и Небесата са неин Дом. Неземните Крила са Душата на Небесата.

Когато Душата оценява, тя осмисля. А когато е осмислила, тя е във Вечен Полет и земята не може да я задържи. Не е ли това и Вечното Послание на Сфинкса: „Осмисли себе си!“.

Ако се усмихнеш на трудността, оценил си я. Трудността е дар за Извисяване.

Смиреният човек е велик оценител. Затова и ще бъде извисен, защото той изцяло приема всеки Замисъл на Бога.

Да оцениш една опасност, то е преодоляване.

Мъдрият оценява смъртта, защото тя го превръща в Свободен Дух.

Да не оценяваш това, което ти е дадено, значи да не разбираш Божия Замисъл.

Оценяването е път към придобиването. Неоценяването е самопогубване.

Ако не оценяваш въздуха, ти ще дишаш вятър.

Ако оцениш трудния си живот, той ще те въздигне и облекчи. Ако не оцениш трудния си живот, той ще те унизи и ограби.

Кой оценява нещата? Докоснатият.

Да оценяваш, то е да създадеш Извор в себе си.

Мъдрият оценява. Разумният благодари. Безумният обезценява.

Каквито и знания да имаш, въпросът е оценяваш ли трудния си път.

Когато дълго си ценил живота си, той ще ти даде Светеща Увереност.

Който не умее да оценява, посява в себе си корена на злото.

Когато дълго си оценявал, ще те посетят Откровенията на Душата.

Този, който обезценява нещата, той ги обезсмисля и ще бъде пленен от хаоса.

Не е достатъчно да вярваш. И злото вярва. Трябва да цениш Божиите Заповеди.

Вярата ще те очисти само донякъде, а оценяването – напълно. Затова и Бог казва: „Любете враговете си“ – оценете ги.

Обезценяването е самопроклятието на нечистите. Щом обезценяваш, ще бъдеш обезсмислен.

В оценяването ти създаваш все повече своята Душа.

Любовта е оценяващата Сила. Има ли Любов, грях няма; няма ли Любов, всичко е грях. И доброто, което правиш, е грях.

Ако цениш Бога, ти ще се грижиш на всяка крачка за Него и Той ще бъде твой Водител. Не Го ли цениш, ти си в широкия път на смъртта.

Ценителите са в Душата си, другите са в ума.

Ако цениш Смирението, то ще те направи Господар на живота, защото кой може да обсеби Смирения човек, който е част от Нищото?

Ако цениш Безкрая, той вече те е призовал.

Оценяването дарява Очи отвъд хоризонта.

Ако ти си оценил Бога, Той ще стане твоят Живот. Ако Бог е станал твоят Живот, ти си вече в Живота отвъд живота.

Ако обезценяваш нещата, ти си станал тиранин на себе си. Обезценяването е състояние без Душа.

Цениш ли водата, ще имаш и Извор в себе си.

Който цени Душата, не гледа дрехите на човека.

Оценяването е Древен метод. Оцениш ли мрака, ти вече си запалил светлинка в него.

Човекът на лъжата нищо не може да оценява, защото лъжата е крадец на Душа.

Тези, които ценят нещата, придобиват Вътрешен Поглед.

Обезценяването е земя на падението, мрачна земя.

Този, който цени, ще придобие някога Ухо за Древната Мъдрост.

Тези, които дълго са оценявали, живеят в Древната Извираща Сила – те нямат недостиг.

Оценяването създава Силата.

Оценяването е Дълбинно Познаване на Бога. Обезценяването е пропадане в себе си, то е създало празнотата.

Оценяването е Лицето на Душата.

Оценяването е път към Древното Сияйно Място.

Щом оценяваш Бога, Той ще ти разкрие собствения ти вечен и безкраен път към Центъра, който е отвъд живота.

Оценяването заражда Хилядолетни Очи – Очи, които са жадували само за Древния.

Елеазар Хараш, Варна, април 2016 г