Книга за Дълбокото

Откъси:

Най-доброто за нашата душа

Бог... Онова, което Той желае да прави, колкото и да ни се вижда противно и разрушително за нашето лично щастие, е най-доброто, е най-благото, което Неговата Любов извършва за вечното добро и благоденствие на нашата Душа. (стр. 3,4/лекция 1)

Когато ние не разбираме Неговата Любов и Неговия Замисъл, тогава ние считаме, че страданията са ненужни и по този начин ние не можем да ги одухотворим. Когато ни сполети нещастие, ние мислим, че това е врагът на нашето щастие; и така обезсмисляме пътя си, защото не виждаме, че нещастието ни предпазва от бездната. Ако приемем с Любов страданията, те ще се преобразят. Ако посрещнем мъдро нещастието, то ще ни покаже красивото си лице... Бог работи издълбоко и колкото и да е неразбрана Неговата Любов за нас, тя прониква в нас и напоява корените на нашата Душа.

Законът, който е над всички закони

И тъй онова, което Любовта върши, е винаги славно и велико, защото тя е изпълнението на закона. (стр. 4/1)

Който е придобил Любовта, той се е докоснал до Славата на Вечния, защото той е изпълнил Закона, който е над всички закони. Любовта е единствената Сила, която сътворява истинския Човек.

Завоюване на Царството Божие

...Всякой, който се насили или си даде усилие да придобие необходимите сили, за да влезе, “грабва го”, или както е казано: “Царството Божие насила се взема и които се усилят, го грабват”. В тези думи се съдържа Велика Истина. (стр. 5/1)

Ако човек работи с усилията си, той ще си остане обикновен човек. Но ако човек заработи с цялата си същност, той ще запали в себе си Вечния Пламък и от този Пламък ще се образува онази жажда за Истината, при която човек ще бъде погълнат от Царството на Истината. Само така може да се завоюва Царството Божие.

Ден страшен

Ето, Той иде да посети земята. Денят на Неговото Посещение ще бъде ден страшен. Всичките краища на земята ще бъдат изпълнени от Силата и Славата на Неговото Присъствие и ще седне, като който топи и чисти сребро; и ще очисти человеческите синове, и ще ги претопи както злато и сребро, и ще принасят Господу приношения с Правда. (стр. 6/1)

Когато Бог реши да пресътвори Своите Синове, Той идва със Своята страшна Сила. Той потопява Своите Синове в страданията на една Божествена агония. В тази агония Синовете на Бога придобиват две качества: Любов и Дълбочина. И тогава Любовта им се превръща в разбирание, а Дълбочината им се превръща в мистично Присъствие. Страшният ден на Бога е Велико Благословение за Неговите Синове. За другите хора денят на Бога ще се стори странен. Те също ще минат през страданията на своята Душа. И тогава в тях ще се зароди жаждата за учене и справедливост. И те ще бъдат научени.

Великата Мистерия на женитбата

Казвам: Истинската женитба не е създадена на земята. (стр. 98/4)

Истинската женитба е Най-Висшата Мистерия в Тайната на Живота. В най-дълбокия смисъл Абсолютът се е оженил за Реалността, след което е излъчил от себе си Духа. Впоследствие този Дух, Който е Първичният Адам, се е оженил за Любовта - Първичната Ева. И после на земята като едно отражение на тази Велика идея пречистеният ум на човека се е оженил за сияещото сърце. Оттук надолу огледалото се е преобърнало и човек все иска да се жени и да се свързва, но не знае за кого и как. И днес човек трябва отново да тръгне по Пътя на Великото самопробуждане и с това да обърне огледалото обратно, за да се върне отново към оная Велика Мистерия на женитбата, която го превръща в Мистична Душа, в Мъдрец или в Посветен, който наистина познава своята Съкровена Същност. Пътят на женитбата е Път към Великата Мистерия на Древния Незнаен. В най-долния план ученикът трябва да се ожени за своето сияещо сърце и за своя пречистен ум. Това са две различни енергии, които ученикът трябва да обедини и хармонизира, за да възстанови Светлината и движещата Сила на своята воля. Това е първата женитба. Оттук нататък, възродила своята Светлина, волята се насочва към Душата. Това е един постепенен и продължителен процес, който означава пътуване и женитба на човека с Несътворената си Природа. В женитбата с Душата си човек възстановява изгубеното си щастие и блаженство. Тази женитба се нарича себепознание. Това е втората женитба. От придобиването на това щастие и блаженство човек трябва да върви към третата женитба и да не се успокоява от това щастие и блаженство, и от това умиротворение. И да не се спира дотук, а да разбере, че щастието, блаженството и умиротворението са само едно начало за истинската работа, която тепърва предстои. Тук търсачът няма право да мисли, че е постигнал своята Цел, защото който е превърнал щастието и блаженството в своя Цел, той изпуска третата женитба. Пътят към третата женитба е саморазкриване на Величието на собствения си Дух. В третата женитба човек се самопробужда в своята най-висша Същност. Тук човек постига женитба с Малкото Лице на Бога. То е наречено още Искрата. Това е женитба с Неведомото. И тук не трябва да се спира. Това Неведомо също трябва да се стреми към четвъртата женитба, която е среща със своя Учител. Само човешкият Дух може да постигне Мистична женитба със своя Учител, защото само човешкият Дух може да бъде тотален, сиреч цялостен. Само той носи в себе си Пълнотата на търсача. В тази Пълнота Целта е само една - Учителят. Тук се осъществява постепенно Мистерията на четвъртата женитба. Оттук нататък следва Пътят към Мистерията на най-великата женитба. Тук вече Учителят има задачата да предложи на ДРЕВНИЯ НЕЗНАЕН своя Син като една пречиста и пресвята Жертва, при което Древният решава дали да приеме в Себе Си и да разтвори в Себе Си тази Свята Жертва, или да остави Сина в ръцете на неговия Учител - той да започне с него истинското обучение и да го превърне в Син на Великото Незнание, което отговаря на Учението за Прасветлината, от която Прасветлина е била образувана Първата Слънчева Раса. В този случай има два вида женитба. Едната е възвръщане към световете като Син на Прасветлината, като Вечен Син на своя Учител. А другата женитба е само един символ - тя означава пълно разтваряне на Великото Незнание във Великото Незнайно.

Що е Истина?

Пилат зададе въпрос на Христа: “Що е Истина?” (стр. 105/4)

На въпроса “Що е Истина?” може да се отговори по два начина. Единият отговор е скрит в това, което е наречено Абсолютно Безмълвие, т.е. Древният не произнася нищо. В случая ТОЙ се е скрил в Собствените Си Дълбини и е останало само Безмълвието. Това е единият отговор. Другият отговор е следният: Древният произнася израза “Йехие Ашер Йехие”, което означава “Аз съм Истината”, “Аз съм Самосъществуващият” или “Аз съм Този, Който съм”. Само Древният може чрез едно Велико Същество да произнесе Себе Си чрез тези Думи. Това може да бъде произнесено само в една определена атмосфера. Например Христос е произнесъл тези Думи само пред своите неизменни ученици. Само в Съкровена атмосфера тези Думи могат да бъдат произнесени, докато в една обикновена атмосфера тези Думи много рядко се произнасят. В окултната история има случаи, когато тези Думи са били произнасяни всред обикновени хора, всред тълпата и тогава тълпата е убивала този, който ги е произнасял. Тълпата не е могла да възприеме тези Думи и тя е убивала с камъни този, който ги е произнасял. Така тълпата е осъждала самата себе си, осъждала е своето неразбиране, а убиваният е умирал в Екстаз от Истината. Христос е казал: “Аз съм Пътят, Истината и Животът”. Това е Пътят към 24-те Старци, които са 24 състояния на Универсалната Мъдрост. И затова всеки Старец може да каже: “Аз съм Този, Който съм”. Христос също може да каже: “Аз съм Този, Който съм”, защото Той се оказа послушен до смърт. Когато Древният влиза в Старците и във Великите Посветени и произнася чрез тях израза “Аз съм Този, Който съм” - това означава, че ние трябва да се насочим към тия Същества, защото само те могат да ни водят по Неведомия Път към ДРЕВНИЯ.