Тот Древният (за корицата е ползвана картина на Ева Росенова - Арт Арамон Айдара)

Предговор:

В светилището на йероглифите

Йероглифите са мистерия, която е далече от човешкото мислене и съзнание.

Скритият смисъл е нещо, което се отделя от йероглифа като светла искра от текста.

Йероглифите са наричани „богове“, чрез йероглифите боговете стават достъпни.

Йероглифите са символичният език на боговете – те приютяват тайни, те са Божествени слова.

Йероглифите имат външно и вът­решно значение – вътрешното им значение е от скрит порядък.

Йероглифите са свещен език – тайни думи със скрито значение. Цялата важност при тези думи е да влезе Нетер в тях.

Йероглифите са словата на боговете.

В йероглифите е скрита Изначалната енергия на боговете.

Езикът на боговете не са думите, а йероглифите – неказаното.

Йероглифите – това означава да имаш способността да изричаш само свещени слова.

Изречените думи е трябвало да бъдат изпълнени само с Истината, според Тот, а самият живот изисквал пълно посвещаване на Истината.

Жрецът (Хему) е творец на истинните думи, а те носят тънки енергии.

Йероглифите са висша скрита реалност.

Йероглифите скриват и съхраняват духовните реалности.

Йероглифите са безмълвният език на древните богове.

Който овладее свещеният език на боговете, той видоизменя времето.

Хему (Жреците) никога не четат обикновени книги, а само свещените йероглифи на боговете. Те са знаели, че само свещените думи са имали могъща Божествена власт и затова тези йероглифи, думи и езици не са разкрити. Тези думи, скрити в йероглифите, са били чисти хранилища на Божествената сила.

Този йероглифен език е бил наречен „безмълвният език на боговете“.

Йероглифите са свещени образи, свещени идеи – те са говор на боговете.

Йероглифите не са букви и ограничения, а скрити символи – те не се четат, те са духовни същности, те се възприемат.

Тези древни думи същности са безвремие. Например: Ахет (егип.) означава хоризонт, но това е греещият остров от Прасветлина, това е Неуловимостта – скритият изначален свят, безсмъртието, тънкостта, финият свят – това е и смисълът на Ахет. И ако ти си Ахет, ще видиш Ахет. Ахет е планина от Прасветлина.

Ето защо Жреците казват: Думите са свещени тайни.

Йероглифите са съхранили символите си и затова те са пробив в безпределността на идеята. Енергията е преди писмеността, а йероглифите и буквите са преоблечена енергия.

Йероглифите са заместители на скрити идеи.

Само Жреците са били посветени в тайните на безмълвния език. Древно­египетската цивилизация е била опи­сана в йероглифи, за да бъде скрита от света. Самите йероглифи са дар от боговете и те сами по себе си са цивилизация.

Древните египтяни не са живеели в света на понятията, а в света на образите. Йероглифът сокол – това е всичко, което се случва бързо. Йероглифите, това са често животни – идеи, качества, сили, както и око, ръка…

Йероглифът око е страж, пазител – това, което устройва порядъка в живота.

Египетските Жреци са единствените, които правилно са преписвали египетски йероглифи... След тях вече се е родила мъртвата писменост.

Идеографски – йероглифът отговаря на идея.

Йероглифите изискват свещено мислене, защото те са думите, силите и идеите на боговете.

Да заживееш в йероглифите означава да си в свещеното време, да намериш своето изгубено време.

Свещеното време е твоето изначално време, твоето древно мислене, а човешкото време е твоето падение.

Свещеното време е Словото, което владее нещата.

Тези, които са били лишени от йероглифите – свещената писменост – те не познават тайната на човешката история, те са лишените и не познават себе си и Нетер.

Йероглифите са потайна свещена светлина, слязла от боговете към боговете и Жреците.

Не можеш да откриеш йероглифите, ако не си открил себе си.

В йероглифите е вселена Маат – Истината.

Тези, които са познавали йероглифите, погледът им е бил винаги в Истината.

И затова Тот казва: О, Египет, Египет от тебе няма да остане нищо освен измислици.

Шамполион казва: „Древните египтяни са мислели като гиганти, а ние европейците – като лилипути“.

Египетският език е език на образи, те разкриват дълбок, вътрешен смисъл. Например йероглифът АБ – сърце – означава още: висш разум, слънце, внимание, намерение, разбиране, сияние, място на единението, смисъл, мъдрост, жажда, воля, истинското „аз“... За да разбереш този йероглиф, се искат много прераждания.

Всеки йероглиф е смисъл с няколко по-дълбоки подсмисъла.

В Древноегипетския език няма йероглифи за минало и бъдеще, а само за сега, за настоящето – има само чисто сега, в което се случват всички процеси. Йероглифите предават не знания, а Мъдрост, изначалност, завръщане. Йероглифите са Хекау – източници на сила.

Йероглифът за слънце – РА – подразбира слънце, което е вътре в човека, а не външното, и означава велико озарение, просветление. Това означава, че РА е осъзнаването в човека: да виждаш и разбираш нещата. Който има РА, има само едно лице – лицето на Прасветлината, просветленост, единност при всички обстоятелства.

Йероглифите са скрити думи, а тези думи са нарисуван дух.

Йероглифът Нетер е най-могъщ в лечението. Всеки, който може да пресъздаде и привлече йероглифът Нетер в себе си, ще се пресътвори.

Йероглифите отвън са идея, отвът­ре са смисъл, който води в дълбините.

Истинният човек е свещен йероглиф в дълбините на Нетер, той е йероглиф храм.

Истинският йероглиф е част от Нетер, а не част от света.

Йероглифът Нетер е Създателят на живота.

Йероглифите са вътрешно Тайнство на боговете.

Йероглифите са произлезли от лъчи на боговете. От своята нероденост те са направили нещо родено.

Боговете са били без форма, но Древният им позволил да творят и те създали свои символи и започнали да живеят в тях и да ги оживяват.

Йероглифите са били насъщната храна на боговете.

Тези, които познавали йероглифите, те живеели по законите на Маат и Нетер.

Йероглифът на слънцето за древните египтяни е означавал, че Нетер е можел да бъде и видим. Слънцето било начин Нетер да заговори на външния план, то било част от видимостта на Нетер, част от израза на Нетер.

Слънцето е онази доброта, която раздава светлина и живот. Слънцето е Любовта, която твори Бог в нас.

Древният ми показа собствената ми Бездънност... и аз изгрях в себе си.

Научих се да прониквам в световете без да влизам в тях.

Ние сме същности от Прасъщността. В нас няма сътворение и смърт.

Върховният пожела да съм Древен.

Къде се намира най-тънката граница? Между Безкрая и Мистерията.

Има място, по-тъмно от мрака – там е заключено древното зло.

Намирането на Истината е залогът на живота.

Духът на Истинния човек е Търсач – този Дух пробива света.

Всичко чисто е опасност за света.

Когато животът и смъртта се сблъскат с Истината, те умират. Остават само Духът и Свободата.

Правилният човек винаги е заплаха за света.

Човекът Дух има таен извор в себе си.

Древният може да засияе и в тъмнината, и в светлината.

Всичко се решава от Последния Глас.

Истината отключва най-могъщата сила.

Тот – представен от Елеазар Хараш