Пътуване към Сърцето на Бога, книга първа и втора комплект

Пътуване към Сърцето на Бога, книга I: Съкровеният Зов

Пътуване към Сърцето на Бога, книга II: Послание към възлюбените на Бога

Предговор:

В Тебе живея, в Тебе съществувам, защото си ме призовал.

Още когато нямаше свят и Вселена, в Тебе съм бил. Ти си споделил Себе Си с мен. Ти си споделил с мен Своята Несподелимост и ето ме в Тебе!

Призовал си ме да съм част от Тебе. И така изгубих себе си в Тебе.

Понеже съм в Тебе, Твоят Замисъл сияе в мене. Виждам Те, защото Ти си ме видял.

Ти ми даде Словото, защото преди това Ти ми даде Себе Си.

Ако Словото е Богатството, което нося, то е, защото Той така е решил.

Той, Неизреченият, изрече Словото Си в мен и аз се покланям на това Слово.

Бог се изричаше в мен и аз все повече Го опознавах.

Бог е Явен в Словото ми и Скрит в мен. Пазя Го в Дълбините си, за да е винаги в мен.

В Дълбините си нямам нищо друго освен Неизречения.

Моят опит е извън света, защото Той ме избра.

Щом си в Бога, Бог е твоят Действащ, а ти си само Сърцето Му.

Някога за мене имаше само един Висш свят. Сега за мене има само Един Бог… И само Той е Реален.

Вие мислите, че имам сърце. Моето сърце е Сърцето на Бога. Моята воля е Волята на Бога. Когато аз говоря, Той излъчва Сърцето Си.

Бог ме скри в Своята Безкрайност. И дълго живях там, но каза ми: „Слез при Възлюбените Ми души“.

Когато Той ме призова, станах Дух от Духа Му.

Вглеждам се в Бога и веднага узнавам, че Той ме гледа, а не аз Него… И така Му позволих само Той да гледа, защото, когато Той гледа в мен, аз осмислям себе си чрез Него.

Слава на Бога, че всичко, което правя, това е Той! Ето защо възлюбих всичко, което правя.

За нищо не се тревожете, защото Бог е Единственият Водач.

Ако не се тревожиш, ти всякога си в Древния Път.

Имам само Бог, всичко друго е Покоят ми. Следвайте ме!

Не се стараех да разбера Бога. Постарах се да стана Той… и така Го спечелих. Ако Го бях разбрал, щях да Го изгубя.

Имам само Бога и Неговата Неведомост е моят Учител.

Имам само Него, а Той тече в мен със Своята Неизразимост. И аз се оглеждам в себе си като Извор от Праизвора.

Сродството ми с Бога е Безначално, то е без начало и без край. Сродството ми е Древно – то е скрито в Безмълвието, което никога не изрича себе си.

Елеазар Хараш, Юни, 2020 г.

Предговор:

Ако Той е в мене, разбирам Го. Ако аз съм в Него, живея Го. Ако съм в света, осмислям Го. Но това е все Той.

Каквото и да мислиш за Него, Той е нещо друго, но всякога е Любов.

Неговата Любов към нас е всякога Истинска. За да Го познаеш, Той трябва да е поискал да Го познаеш.

Ако Го любиш, Той е избрал да Го любиш. Иначе щеше само да Го уважаваш.

Не можеш да Го познаеш с думи или с мълчание. Можеш да Го познаеш, ако Той иска да те познава.

Ако Той ти се е явил, твоето Пътуване към Него е благословено.

Ако Той те е докоснал, Той ти е позволил да вървиш към Него.

Всички, които са Предани, Той ги учи на това, което не може да се научи, но което е ясно.

При Чистото Виждане Той е Ясен и Скрит.

Намерил си Същественото, ако си Го търсил като Несподелимия.

Той иска да се пробудим за Неговото Небитие, за Неговата Неизмеримост.

Той е без дъно. Той е навътре, навътре и това е нещо безкрай.

Ако океанът е капка за Него, тогава къде е дълбоката вода?

Обичай Го като Незнаен, за да се приближаваш към Него.

Той е Подобие на Неопределеността.

В Него Слънце не свети. Тук Той Сам е Светлината Си. Той е Самосветещ.

Той е Учителят в Учителя и затова люби Учителя.

Все едно е какво правиш – бъди в Него.

Кое е правилно – да практикуваш или да живееш в Него?

Стани Нищо и ще отстраниш света. Тогава ще остане само Той, а Той е твоят Единствен Живот.

Елеазар Хараш, Юни, 2020 г.