Сказания за падението на човека

Съдържание:

1. Създаването на човека

      ○ изявяване на Тайната

      ○ сътворени от пръстта

      ○ астралната кал на света

      ○ идването на Предците

2. Закъснелите души

3. Расата на падналото човечество

4. Влияние на тъмната материя

5. Месоядното състояние на човека

6. Животните са петото тяло на живота

7. Въплътените в материята и родените

8. Човекът звяр и неговата съдба

      ○ третата форма на човека

      ○ допотопните същества

      ○ злокобното в човека

      ○ познаване на доброто и злото

9. Грехът на Адам и Ева

      ○ пазителят на Забраненото Дърво

      ○ учението на змията

      ○ животинската душа в човешкото сърце

10. Послесловие

Предговор:

Грехопадението е Промисъл

Грехопадението е път към нашата изгубена Дълбина, към нашата Безпределност.

Никой не може да нарушава Безкрая – Древното Царство.

Грехопадението е изгубило поведението на Безкрая – нашето съчетание с Древния.

Тук, в Безкрая, може да живее най-тънката ни Същност – Чистият Дух.

Само който е познал Любовта, има Същност, а тези от грехопадението имат знания.
Грехопадението е станало сътвореност.

Твоят подход е твоята сътвореност или твоята несътвореност, твоят застой или
твоето развитие, твоят път.

Двадесет и втория Старец

Който не е овладял себе си, не може да получи пътя си.

Втория Старец

Който е разрешил себе си, той вече не е човек, не е сътворен, той вече е чист, осъзнат Дух.

Чрез грехопадението човекът може да стане спасител на себе си или враг на себе си.

Който се е посветил на Бога, поразява грехопадението.

Който е видял дълбоко замисъла в грехопадението, е видял Светилище.

Знанието е поражението. Любовта е Възкресението.

Когато Бог е взривил змията, тя е станала вещество – материя, гъстота, плът.

Змията изсмуква светлината от човека и я превръща в черна сила. Змията превръща
светлината в празнота, но змията никога не докосва Дървото на Любовта.

Слабостите на човека са животът на змията. Светът е поглъщаща змия.

Змията ще коригира всички, които нямат Истинска Любов към Бога.

Грехопадението в Рая е само последствие и наказание за старо отделяне от Бога, което се
е случило в миналото.

Чрез Грехопадението Адам и Ева са получили плътно, твърдо вещество – тяло на смъртта.

Смъртта е майсторът, който ще излекува греха, защото грехът е зародишът на
смъртта.

Истинското непослушание не е в Сатана, а в Адам и Ева. Те са стари, непокорни и дръзки
духове. Те не са зачитали заповедите на Бога и тук, в Мойсей, заповедите отново им се
напомнят, но те са в своеволието, а то означава, че не разбират Бога.

Адам и Ева са човечеството от души, които са нямали желание да следват Бога.

Змията пие духовната енергия на неовладяния човек чрез силата на неговите желания.

Змията чрез желанията увеличава грубата материя в човека, увеличава и тъмнината му.
Змията е чудовище, което само Бог може да овладее.

Змията е същество на знанията, на енергията, а не на Любовта. Силата, която
побеждава змията, е Любовта. Това е Духовната Любов.

Боговете са цивилизация стигнала до Бога – цивилизация от Дървото на Живота, а
грехопадението е път за завръщане в тази цивилизация.

Греходадението – това е изгубеното развитие, но това е и правото да се развиваш чрез
търсене на Бога.

Бунтът на Луцифер е скрит и таен замисъл на Бога, замисъл на развитието. Замисъл на
Бога – на Единствения Действащ.

АУМ

Елеазар Хараш, Варна, август 2020 г.