Тайните на Друидите

Предговор:

Друидите и тайната на дърветата

Ако едно дърво иска да говори с тебе, то ще те призове и ти просто ще го разбереш.

От едно малко семенце – могъщо дърво и един дивен живот 500 – 1000 и повече години.

Дървото усеща и знае твоята искреност и твоето приятелство.

В Дървото има фина енергия – наблюдател.

Има нещо в Тайнството на дървото, което те приема, или не те приема.

Ако си приятел на дървото, то ще те запише в своето сърце… в спотаената си тънка енергия.

Понякога клоните на дървото са като разперени ръце, като на Баща.

Всяко дърво расте от енергия, която се управлява от духове.

Друидите са правили своите събирания пред Дъба като пред стар Наблюдател.

Дъбът разказва нещо Древно – той говори за прастарото време, когато човекът е бил Мъдрец.

Дървото може да бъде разперено сърце.

Дърветата са мисли на Невидимия свят.

Учителя казва: Има Дървета, които са по-религиозни даже от хората. И казва още Учителя: Какво ще кажете за онова Дърво на живота?

Енергията – развоят на енергията е историята на Дървото.

Енергията тече в дървото и в клоните. Тя тече в цветовете и в плодовете. А узрелият плод не е ли узряла чиста енергия?

Учителя казва: Дърветата са Мъдреци на Мълчанието. Те мълчат, но всякога разбират всичко.

Друидите казват: Дървото е създадено от фини, енергийни вълни. Енергията в тях живее.

Зад външното дърво има друго енергийно дърво. Ако тази течаща енергия се отдели от един клон – клонът изсъхва.

Най-старото дърво на земята се счита един кедър на остров Якусима – смята се, че възрастта му е около 7200 год. Какъв опит! Има дървета с Дълбоко Мъдро Мълчание – това Мълчание разкрива тяхната Мъдрост.

Не се ли успокояват понякога хората до красивото мълчание на едно дърво? А може ли да се успокои човека – в близост до един бъбрив човек?

Един клон, който се извисява, не е ли това една извисена енергия?

Учителя казва: Имало е времена, когато съзнанието на дърветата е било пробудено и те са можели да обичат така както и хората обичат.

Учителя казва: Има умни дървета, има и глупави дървета – глупавите изсъхват.

Дърво, което е изсъхнало показва, че мисълта му е фалирала.

Учителя казва: Дървото, което е разумно, то е един събирач на енергия. Човекът пилее, дървото събира.

Учителя казва: Едно дърво може да ти покаже колко е ценно мълчанието.

Учителя казва: Един жезъл от Дъб, изработен от Майстор, може да стори такова добро с докосването си, което не могат хиляди хора.

Всяко истинско дърво има в себе си едно истинско мълчание. A това мълчание не е ли едно истинско вслушване?

Учителя казва: Ако един човек го заровиш с главата надолу, той ще изсъхне, а дървото процъфтява. И дървото, и човекът са част от Невидимата сила на Духа, част от Неговата Същност – и дървото, и човекът са духовни същности. Ето защо са братя. Ние хората сме особен род дървета, защото сме сродни. Поклон пред Дъба. Поклон пред Дърветата.

Дървото е символ на Древен извор на познание.

Друидите казват: Старият Дъб слуша човека само ако той говори Истината.

Дървото е пуснало корени във времето, но то живее извън времето и ако то даде хубави плодове, зрели плодове, то това е завръщане в благословението на Безвремието – Древният Чист Извор.

Водата е строителят на Дървото. Клоните са втвърдена вода.

Водата е определила ръста на дървото. Извисяването на дървото е извисяване на водата и енергията.

Още от деца ние си имаме любими дървета и ядем от техните плодове – сякаш майка ни храни.

Често до дърветата се устройват особени разговори. Седнали до това дърво – ние сме седнали с доверие.

В Дървото има някакъв устой, някакъв контрол, някакъв покой. Чрез този контрол някои живеят дълго – хиляди години. Неслучайно хората обичат да се разхождат до някои дървета – до енергии, които са чисти, успокоени, овладени.

Древното Начало е било Неподвижно като стар Дъб, като скала, стояща в собствения си Покой.

В Дървото има Покой, а Покоят е Чистотата.

Човекът е избрал Дървото на смъртта и сега се учи да живее, защото другото дърво е било Древен храм и там не можеш да пристъпваш по човешки.

В едното дърво е била скрита смъртта, а в Другото – живота.

Дървото иска да каже на човека: познай себе си, познай своя Път, виж в какво си вкоренен, защото вятърът може да те изхвърли.

Погледни дървото в невидимата му енергия.

Старият дъб е Древен език.

Дъбът е свещено дърво, образувано от лъчите на Мъдростта, а Мъдростта е опората на света.

Нашият живот е преплетен с тайната на дърветата. Ние също сме дървета с клони – желания разперени в много посоки.

От Дъба можем да се научим на вдълбочена енергия. Той е израснал от тази енергия.

Старите дървета са стари Наблюдатели на света. Те имат фина енергия, скрита енергия в себе си. Не е ли тази енергия Наблюдателят и в човека? Не е ли тази енергия живото същество в човека?

Странно е родено дървото. Наблюдавай Дъбът – ти мислиш, че е от семката, но не виждаш скритата невидима сила в семката. Виждаш извора, но не виждаш невидимия дух, който движи водата в него. А няма ли Дух, който те движи и тебе самият? Ще дойде ден, ще виждаш всичко това. Невидими сили работят в нас – те работят дълбоко скрити в нас.

Дървото излиза от жълъда, а жълъдът – от невидимата сила, скрита в Духа. Казвам: дори и Невидимото може да изчезне, но Духът остава. Той има да изучава Древни Тайни.

Раждането: Тънкото раждане на една река е чудо, на едно скъпоценно камъче е чудо, на едно дете е чудо, на едно дърво е чудо, на едно изворче е чудо, но ти си изгубил чудото – себе си и затова не виждаш Невидимото в себе си – и скритият дух в себе си, а ти в същността си си Дух. И когато аз кажа че съм Дух – гледат ме особено, а аз ги гледам с Духа си – с Тайната в себе си.

Колко е хубаво да си Дух; но аз знам Тайна по-дълбока и от Духа.

Според Друидите: в Дъба има искрица чист огън и този огън може да шепне, да говори, да дава съвети, защото зад него стои Дух.

Ако аз ти шепна тихо, едва ли ще видиш духа ми, но поне ще видиш лицето ми, устните ми и ще чуеш гласа ми. Аз също съм Дух и шепна определени неща в света…

Зад дърветата стоят Духове, които движат техните енергии, а енергиите движат корените и клоните, листата и цветовете, и най-после – плода. В плода има частица Дух – незабележима следа.

Невидима духовна ръка движи развоят на дървото и затова в него тече енергия. Оттегли ли се тази невидима ръка – енергията си отива и дървото изсъхва, но така или иначе, всичко е благословено. Защото, когато изворът е пресъхнал, това е едно прекрасно знамение: той се е завърнал в свободата си, в скрития Източник от който е произлязъл, а този скрит Източник също има Източник – Праизточникът. Който е видял това, е чист Дух.

Духът знае посоката на всяко клонче, на всяко листо, защото той ги е движил в определена посока. Казвам: съществува в света едно дълбоко виждане, а зад него съществува нещо още по-дълбоко, то е Моят Древен Приятел.

Ще завърша с една мисъл на Майстер Екхарт: Ако не съм потопен в Бога и в Праизточника, аз съм един безумец, а тогава дърветата няма да са ми братя и аз ще ги сека и ще убивам себе си.